Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Андрей Чорбанов: Коронавирусите не мутират бързо и са лесна мишена за бъдеща терапия

Използването на ваксината срещу туберкулоза не е еднозначно

Доц. Андрей Чорбанов
Снимка: Ани Петрова

Коронавирусите не мутират бързо, което ги прави лесна мишена за бъдеща терапия. При грипните вируси нивото на мутация е много по-високо. Това обясни в предаването "Хоризонт до обед" доц. Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология към БАН.

Мутациите при вирусите могат да бъдат два типа. Единият - да направят вируса по-малко чувствителен към клетките и тогава такъв тип инфекция "умира". Обратният вариант е вирусът в даден момент да стане по-вирулентен, да се увеличи неговата адаптивност към организма и тогава, за даден период, той става по-опасен.

"Мутацията е нормален процес, който протича при различни нива, зависи от много фактори и при вирусите са открити доста големи различия по отношение на мутацията“, подчерта доц. Андрей Чорбанов.

Има вируси, които мутират малко и срещу тях има ваксини. Хората не боледуват от животински коронавируси, но при определени условия би могло животинският вирус да се промъкне в човешкия организъм, поясни ученият.

Туберкулозната ваксина а изключително мощен имуностимулатор, но няма данни какви могат да бъдат негативните последствия, каза още Андрей Чорбанов. 

"Аз смятам, че ще бъде доста рисковано да се каже, че една реимунизация би ни помогнала задължително, без да имаме данни какво би ни довело като негатив. Отново ще кажа: ваксината е изключително силна, много полезна в смисъла, в който се е използвала, но реимунизацията с нея може да носи някаква опасност. Реимунизация с тази ваксина се прави на хора, които при първата ваксинация не са достигнали необходимия защитен тест, който се проверява със съответните тестове", подчерта експертът. 

Колективният имунитет представлява изградени структури на имунната система срещу конкретен вирус. Когато голяма група хора биват в контакт с определен вирус може да се говори за колективен имунитет.

"При копирането на даден протеин, който кодира каквото и да е, се допускат грешки. Допуска грешки самата технология на копиране в клетката. В човешките клетки има много "системи", които се грижат тези грешки да бъдат поправени и това е причината огромният брой наши клетки да са същите и ние да не се изменяме толкова бързо. Когато нещо не е както трябва, тази клетка мутира и става ракова", посочи още доц. Чорбанов. 

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна