Как ни се отразява страхът и пречат ли ни чувството за обреченост и загубата на контрол в извънредната ситуация?
„В основата на всичко стои страхът. Страхът от тази внезапна ситуация, която идва, ание не сме подготвени за нея- не знаем какъв враг стои отсреща, колко време ще ни бъде необходимо, за да влезем в обичайния си ритъм на живот, ще бъде ли измислена ваксина скоро, дали скоро ще можем да го преодолеем. Изобщо цялата тази неизвестност създава един огромен страх, който изключително много се различава от здравословния страх, който ни е необходим, за да можем да оцелеем в конкретна ситуация.”
Чувството на постоянен страх влияе върху отношението ни както към самите нас, така и към случващото се около нас, подчертава психологът.
„Съществува и страхът от смъртта. Тя много директно влиза в момента в нашето ежедневие. Сутрин ставаме и ни залива статистика колко хора са починали, колко са се заразили, колко са в болници. От сутрин до вечер ни залива такава информация, която много директно ни среща със смъртта. Това генерира огромен страх. Трети фактор е страхът, налаган отвън – страхът да стоим по домовете си, да не разговаряме без маски, налаганият страх да не общуваме, да не се срещаме, да не се разхождаме. Такъв страх отвън се налага и то по един много строг, много категоричен начин.”
Досега поведението ни беше свързано с паника – презапасяването, пазаруването, свалянето на хора от самолета, която като че ли малко отшумява, казва Дора Прангаджийска.
„В момента идва нещо, което е не по-малко страшно и това е една пасивна агресия. Тази пасивна агресия е наложена точно от този страх, който ни се налага отвън и принуждава хората да са вкъщи, принуждава хората да слагат маски. Като че ли не присъства толкова това доверие в добронамереността и отговорността на всеки един човек, а това налагане генерира тази агресивност в хората”, коментира специалистът.
Има механизми да се справим с тревожността, обнадеждава психологът Дора Прангаджийска. За нея най-ключово е „реално да видим каква е ситуацията”.
„Защото поне към момента тя не е ситуация на оцеляване. Не е ситуация, в която смъртта дебне на моята врата. Това е ситуация, свързана с дисциплина, с отговорност към себе си, към другия. С грижа към себе си и другия. За съжаление този страх, безумен, който съществува в нас, изопачава общуването помежду ни. И започваме – много е тъжно това, което ще кажа, но, виждайки хората в блока, по стълбите, на улицата, като че ли започваме да гледаме на себе си като на зараза, като на вирус. Все едно не срещам човек, а срещам вирус срещу себе си.”
Всички пишем постове как тази идзвънредна ситуация ще ни отвори портал за преосмисляне на приоритетите, на ценностите и как ще излезем от нея по-добри и по-човечни, по-осъзнати и по-близки един с друг, но реалността показва точно обратното, твърди Дора Прангаджийска.
„Непрекъснато виждаме враждебни хора, които се карат, враждебни погледи, отхвърлящо поведение. Да, дава ни се тази ситуация, в която да останем със себе си и наистина да преразгледаме ценностите си. Вероятно тоя вирус идва да ни научи на нещо, ние сме прекрачили някаква граница, идва да намести някакви пластове. Имаме шанс да търсим по-човечната страна в нас. Защото, каквото и да си говорим, някак си забравяме за човечността в нас.”
Психологическа помощ сега търсят хора, които усещат тревожна симтоматика – загуба на контрол, чувство за неизвестност, сподели психотерапевтът. „Това са обикновено контролиращите характери, които до този момент са имали контрол над живота си и сега, губейки този контрол, това води до дискомфорт. Както и много хора, които се притесняват за близките си.”
Цялото интервю е в звуковия файл.
