Повечето творци имат нужда по-скоро от силен импулс, отколкото от нежна муза. Избухването на виртуални концерти във времената на пандемия е едно от доказателствата за това. Вече тук стана дума за изсвиреното „Болеро“ на Равел от домовете на членовете на Френския национален оркестър:
Горе-долу по-същото време холандците от “From Us To You” наченаха Годината на Бетовен със скайп-концертна версия на „Одата на радостта“. „Съобразяваме се с новите реалности и намираме решения как да бъдем заедно. Силата на творчеството ни помага да мислим нашироко и да използваме иновациите – ще успеем, когато сме заедно“. Не само го казват, но и го доказват:
Малко по-късно, 700 италиански деца изпяха виртуално “Nessun Dorma”. Под диригентството на Джермано Нери, деца от цял свят, обединени от платформата Скуола ИнКанто и едно музикално караоке отправят своето послание:
И тук не става дума нито за мода, нито за лавинообразен ефект. Макар и не в такива мащаби, още преди няколко десетиллетия, тези опити не убягват нито на публиката, нито на критиката. В средата на 89-а бе първата ми среща с Жан-Мишел Жар и досега настръхвам при простичките му думи: „Чухме се с Рон малко преди излитането. Той ми каза – спокойно, саксофонът е с мен, пусни си телевизора.“ Рон е саксофонистът-астронавт Рон МакНиър, който заедно с останалите членове на „Чаланджър“ изгаря на 73-та секунда след старта. Това е трябвало да се превърне в първото соло записано в безвъздушна и безтегловна среда, което е щяло да пристигне в студиото на Жар и така да се запише първия виртуален космически-земен дует. Съдбата решава това да не се случи, но се случва албума „Срещи“, написан и записан месец и нещо по-късно, който Жан-Мишел посвещава на приятеля си МакНиър. На 5 април същата година го изпълнява на живо в Хюстън, пред над едномилионна публика:
Не по-малко трогателна е и виртуалната среща на Натали Кол със записаната половин век по-рано от баща ѝ “Unforgettable”. Едноименният албум става платинен, а на концерт публиката ръкопляска на Нат, който започва парчето от екрана:
Технологиите позволяват холограмите да бъдат достатъчно убедителни, така че Силви Вартан “отваря прозорец в небето“ по собствените ѝ думи и извиква на сцената отишлия си седмици по-рано Джони Алиде, за да направят една от най-красивите си песни, “J’ai un problème”:
Да, проблемите ни няма да се решат от тези проявления на изкуството. Но със сигурност ще направят изолацията по-поносима, а вярата в бъдещето – не толкова карантинирана.
