След седемчасово заседание, основната част от което беше закрито за медиите, Висшият съдебен съвет реши да прекрати договора за поддръжка на системата за случайно разпределение на делата с фирмата „Смарт системс“.
Съдебните кадровици ще търсят специалисти, които да отстранят уязвимостите в системата, открити при проверка от външни експерти.
По думите на представляващия Съвета Боян Магдалинчев откритите уязвимости са 23:
"Единадесет са с висок риск, два са със среден, девет - с нисък. Одиторите са категорични, че през 2016 е имало външен опит за влизане в системата, който обаче не е бил успешен."
За проблеми в системата за случайно разпределение на делата стана ясно миналия петък, когато от прокуратурата обявиха, че е образувано досъдебно производство за компютърно престъпление.
След продължителен процедурен спор мнозинството във Висшия съдебен съвет реши одитният доклад за сигурността на случайното разпределение на делата да се обсъжда на закрито заседание.
Един от аргументите в полза на това решение беше, че докладът е послужил за образуване на досъдебно производство и е станал част от доказателствата по делото.
В рамките на двучасовата открита част на заседанието на няколко пъти съдебните кадровици си отправиха и лични нападки.
Реплики си размениха председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов и главният прокурор Иван Гешев:
“Най-важното нещо, което е какво ще е след този доклад – какво ще се случва, дали ще се ъпгрейдва системата, дали ще се преминава към нов доставчик, дали ще бъде модул в новата система – това са основните въпроси“, каза Панов.
“Вторият проблем обаче, който по важност стои, е какво се е случило тези пет години, как са разпределени делата през този период, как е въведена тази система – дали е въведена под политически натиск на един министър на правосъдието, мисля че се казваше Христо Иванов. Възникват и много други въпроси, но предполагам, че никой няма да ми отговори на тези въпроси“, коментира Гешев.Според мнозинството съдебните кадровици, тъй като докладът е послужил като основание за образуване на досъдебно производство, обсъждането му не може да публично.
Противниците на закритото заседание пък се мотивираха с високия обществен интерес към темата за случайното разпределение на делата.
Освен дали заседанието да е публично или закрито съдебните кадровици спориха и дали да се изслушат авторите на системата за случайно разпределение на делата.
Част от аргументите в посока на публичността бяха интервюта на членове на ВСС, в който се коментират констатации от доклада. Аргумент за закритост на дебата беше, че няма разрешение на наблюдаващия прокурор.
И още един аргумент, огласен от главния прокурор Иван Гешев - публичността би извадила наяве къде точно са уязвимостите на системата за случайно разпределение на делата:
„Нашата работа не е да обучаваме цяла България по какъв начин може да се влезе в Централизираната система за разпределение на делата. А това, което виждам в доклада е, че всеки с някакви елементарни компютърни умения - седми или осми клас, може да го направи елементарно, ако разполага с квалифициран електронен подпис“.
„Не е вярно и е уронващо престижа на съдебната власт да се твърди, че непрекъснато е прониквано в тази система, че непрекъснато е манипулиран случайният подбор. Тежко уронващо престижа на съдебната власт е подобно изявление!" - така опонира на Гешев, позовавайки се на изводи в одитния доклад членът на ВСС Атанаска Дишева.
