Способни ли са отделните страни да се борят заедно срещу общото предизвикателство Covid-19? Ще загърбят ли или не преминалите сравнително леко през пандемията солидарността с най-засегнатите? Това са немаловажни аспекти от борбата срещу новия коронавирус.
За САЩ в периода след Втората световна война никога не е стоял въпросът дали да поведат всички през каквато и криза да се е стоварвала върху човечеството. Стигало се е дори до тясно сътрудничество с върлия враг през Студената война - Съветския съюз, за обща битка срещу едрата шарка. През 1967 г. двете иначе настръхнали една срещу друга свръхсили са подели заедно 10-годишна глобална кампания за изкореняване на вирусната болест, която тогава е отнемала живота на средно по 2 милиона души годишно.
За това напомни генералният директор на СЗО Тедрос Адано, Гебрейесус. И призова най-могъщите в съвремието ни да поставят в карантина политикантстването около коронавируса и да поведат света към спасение.
В състояние ли са САЩ да го направят? На тези и други въпроси отговаря Джеймс Пардю, бивш американски посланик в България, в интервю на Деян Йотов за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
В началото на кризата Доналд Тръмп се обяви за военновременен президент. Това би трябвало да означава лидер с ясен план за действие - да обедини нацията зад общата цел, да избере генералите си и да ги подкрепя, да свика съюзниците под знамената. Изпускам ли нещо важно в този списък, което президентът Тръмп всъщност е свършил, както би трябвало да се очаква от него, щом смята, че води война?
Президентът Тръмп може и да се мисли за военен лидер, но на основата на моя опит в армията с управление на кризи, бих казал, че всъщност не знае как да го прави. Затова той не управлява, както би трябвало да управлява в криза. Досега действията му по отношение на коронавируса нямат никаква връзка с военновременно лидерство.
Много бавно действа. Няма ясно разпределение на отговорностите. Нито достатъчно участие на федералното правителство. Сведе всичко до там губернаторите да се оправят сами на щатско ниво. Така създаде огромно объркване. А междувременно провежда всекидневно двучасовите си пресконференции, на които главно се хвали и прави подвеждащи и неверни твърдения.
Мисля, че този коронавирус, е най-голямата международна криза в моя живот. Със сигурност - най-голямата здравна криза, която помня. Но в началото не приехме достатъчно насериозно опасността. Изостанахме и чак сега започваме да наваксваме пропуснатото време. Това е много опасна работа, а президентът Тръмп не се изявява като силен лидер.
Виждате ли поне на хоризонта да се задава по-тясно сътрудничество между Съединените щати и европейските ви съюзници срещу пандемията? В търсенето на лек и на ваксина например. Или в някаква символична инициатива тип плана „Маршал“ за спечелване на умовете и на сърцата на хората в новия световен ред, който някои предричат, че ще остави след себе си коронавирусът?
Разочарован съм, че САЩ не поеха лидерската си роля. Вместо това критикуваме Световната здравна организация и се изолираме от останалия свят. Това за мен е грешка. Тръмп обаче си е изолационист. Може и да не го признава, но в това се изразява проблемът. Все пак - рано е да се отписват Съединените щати в дългосрочен план. В краткосрочен обаче те би трябвало да са поели вече мисията да помогнат на света, а не само на себе си, да преодолее тази много опасна глобална криза.
Съединените щати ще се справят за себе си. Европа също ще се справи. Но за Африка, Южна Америка, Индия, места с голяма гъстота на населението, но без адекватни здравни системи, заразата може да има опустошителен ефект. Би трябвало да помогнем на онези, които нямат нашия късмет.
Една от тези слаби държави е Косово. Има ли някакво разумно обяснение на това, че всъщност САЩ свалиха правителството в Прищина, и то в разгара на епидемията?
Най-големият приоритет за всеки лидер на всички държави по света в момента е запазването на здравето на хората. Да дестабилизираш правителството на Косово във време на пандемия, и то само за да подкрепиш сръбската позиция да бъдат отменени правомерно наложени мита, за мен е скандално. Би трябвало да оставим настрана споровете и да помогнем на Косово и другите страни в региона да преживеят пандемията.
Не разбирам какво точно си мислят САЩ, че правят в Косово. Каква е ползата от дестабилизирането на правителството и от заемането на пробелградска позиция в преговорите, включително за размяна на територии, което според мен е неосъществимо! По принцип съм много критично настроен към балканската политика на настоящата администрация. Това е аматьорска дипломация и хората, които я провеждат, нямат дори мъглява идея за проблемите и интересите в региона.
Може ли да се очаква нещо неконвенционално и по отношение на Русия за Украйна и Крим? Защото е странно Вашингтон да има нужда и да приема хуманитарна помощ от Путин.
Не знам каква е ситуацията в Русия. Те изглежда се стремят да убедят света, че всичко е наред. Но аз имам сериозни съмнения, предвид случващото се в Европа, в САЩ, в Китай. Не виждам как Русия би могла да се изолира от този проблем. А ние бихме приели всяка помощ, която ни се предостави. Ако някой ни изпрати защитна екипировка, ние с удоволствие ще я приемем. Дано да помогне! Но си мисля, че господин Путин играе с това по-скоро политически, отколкото искрено.
Нека не им го пожелаваме, но ако вирусът дойде в повече на руснаците, които и без това са натиснати от американски и европейски санкции, не би ли трябвало да им помогнем и да отменим санкциите?
Пред мен въобще не стои въпросът дали трябва да се помогне на която и да било държава, включително Русия и Иран, да преодолее здравните си проблеми. Ако това означава да се променят някои от санкциите, за да могат да се справят, нека така да бъде! Напълно съм „за“! Съединените щати, и въобще Западът, трябва да направят всичко по силите си в тази насока независимо от политиките на определени страни. Народите им трябва да оцелеят.
Това е морален избор. И той трябва да е да се помогне на нуждаещите се. Но САЩ, за съжаление, възприемат твърда позиция, като псевдобабаит.
„Ако минаваш през ад, недей да спираш“, е казал някога Уинстън Чърчил. Докога обаче този път? Ако се върнем на военните метафори - какви са шансовете за смяна на командването през ноември?
Харесвам много Чърчил, защото много от неговите думи са били доста проницателни. Един от любимите ми цитати е, че Съединените щати винаги постъпват правилно, но често чак след като се опитат няколко пъти да действат другояче. Това май е валидно днес.
А за ноемврийските избори - много е рано за стабилни прогнози какво може да се случи на тях. Още предстои да се оценява ефектът на действията на Тръмп по отношение на епидемията от Covid-19 в страната. Ако погледнем социологическите данни, Джо Байдън - въпреки че не го виждаме много по телевизиите, защото вирусът доминира в американските медии - продължава да води пред Тръмп в националните допитвания. Но, още по-важно, води и поотделно във важните щати, включително в тези, в които за Байдън ще е от ключово значение да победи.
Така че, на мястото на Тръмп, особено предвид това, че прекарва всекидневно по близо два часа в ефир да обяснява действията си срещу Covid-19, щях малко да се притеснявам за политическите последствия от начина, по който водя страната. Но, пак да отбележа - много неща могат да се случат до ноември. Много ще зависи от колебаещите се избиратели - от мненията им за Байдън и Тръмп.
Ще зависи и от активността на избирателите на Демократическата партия. В момента администрацията на Тръмп се опитва да ги ограничи, противопоставяйки се на масово гласуване по пощата. А освен това е важен и твърдият електорат на Тръмп - онези около 35 процента.
За това има виждане, че Тръмп е политик с висок под, но с нисък таван, т.е. голям твърд електорат, но малко възможности да привлече повече избиратели. Как стоят нещата обаче с Джо Байдън?
Твърдият електорат на Тръмп приема безропотно всичко, което казвай той. Това, поне за мен, е неразбираемо. Но тази база се запазва стабилна и това е причината Републиканската партия да следва неотклонно президента. Демократите - напротив, изглеждат много разбунени от действията му. Вбесени са от тях.
Но и разединени...
Ще видим дали онези, които подкрепят Бърни Сандърс, ще застанат зад Джо Байдън. Аз смятам, че това дали си възмутен, че Байдън ще получи номинацията, е по-маловажно от това кой ще е следващият президент.
Изненадан ли сте от оттеглянето на Сандърс от надпреварата - доста по-рано, отколкото преди 4 години?
Не съм изненадан. Бърни Сандърс има много лоялни поддръжници. Но той е неизбираем в общонационални избори. Няма начин Сандърс да победи Тръмп. Демократическата партия го осъзна навреме и застана зад Байдън. Затова мисля, че Сандърс постъпи правилно.
Искате ли да отправите някакво послание към българите и към лидерите ни в тези трудни времена?
Мисля, че българските лидери трябва да следят какво се случва в Италия и в САЩ. За Италия не знам, но нашата страна реагира твърде късно и тази зараза се разрасна доста по-бързо, отколкото правителството ни очакваше. Сега вземаме много крути мерки - дистанцираме се социално, носим маски и друга защитна екипировка, има забрани за излизане, затварят се църкви, отменят се церемонии. Всичко това започва да дава резултат - намаляване на инфектираните хора. С масовите тестове още нямаме достатъчно напредък, но има достатъчно натиск това да се случи.
Затова от опит мога да ви посъветвам колкото може по-бързо да приложите такива мерки - да се изолират хората, да се избягват големи обществени събирания. Това ще е много полезно. Ако не го направите, ще е против интересите на хората.
Надявам се на най-доброто. Бих поощрил всички българи - имам много български приятели - моля ви, изолирайте се, дръжте се на разстояние! Използвайте маски, ако имате. Вземайте всички предпазни мерки, които виждате, че се вземат в Италия, Германия, Франция и САЩ. За да не се превърне това нещо в бедствие в тази красива страна България!
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
