Плуралистично музикална дисекция
Vladi Mer разкоства болтовете и гайките в двете тави. По думите му албумите са плод на далечна идея, чиято реализация обаче е задействана заради кризата с глобалната пандемия.
"Белият албум - Together, е доста медитативен. Самите имена на парчетата говорят за това как всичко ще е наред - Hope We Can Again и Still Right Here. Докато в черния - Locusts, усещането е съвсем друго. Там е - "видяхте ли сега какво може да стане?!". Той звучи, както името му предполага - рояк скакалци, които минават на облаци и унищожават всичко по пътя си. Музиката тук до голяма степен е повлияна от естетиката на хорър филмите за призраци", казва ни Vladi Mer и веднага дава пример с доближаване до звученето на Дейвид Линч, Анджело Бадаламенти и Брайън Ино.
"Чуваме и от атмосферата на Dead Can Dance - конкретно в парчето When It Happens (Don't Mind Me). Има и от от трип хоп звученето на Massive Atack - в Trip Like Hell", продължава Vladi Mer.
Постигане на индустриален дзен
Как да слушаме Ghosts V и VI, за да се потопим най-пълноценно в тяхната атмосфера? Ако речем, че си пуснем една от белия, после една от черния албум, най-много да получим когнитивен дисонанс, предупреждава ни Vladi Mer:
"Двете творби са концептуални и са направени да бъдат слушани поотделно. Ghosts VI е по-скоро за феновете на по-мрачната страна на NIN и на мистъри филми, докато Ghosts V е по-скоро мечта, блян, успокоителна мантра, да кажем."
Старите пирони са по-ръждиви, а кльощавото пале хапе еднакво
Както Трент Резнър и Атикъс Рос залагат на контраста, така и ние в "Изотопия" правим амбивалентен разрез. Крум Цанов, свързан дълбоко с индърстриъл културата у нас през годините, по-скоро е скептичен не само към двата албума, но и цялостно към новите неща на NIN.
Крум: "Когато преслушах двата албума не останах особено очарован. Като музиканти са прекрасни, разбира се, но това не е Nine Inch Nails-a, който аз харесвам. Не се приближава до моето разбиране за индъстриъл това, което правят напоследък. Новите неща не ми пасват на естетическия вкус за индъстриъл. Харесвам ги, като музиканти са жестоки, но го няма този дух, който ми липсва от първите албуми. Не бих казал същото за Skinny Puppy, които ми задържат интереса и с новите си неща".
2000 г. е вододелна за "старо" и "ново" в битието на Nine Inch Nails, смята Крум и обяснява:
"Мисля, че на Резнър му липсва подходяща компания, за да прави нещата, които е правил преди време. Достатъчно е да си пуснете нещо от първите албуми и да сравниш с по-новите неща. Просто веднага се набива на очи, че някъде нещо се е случило."
А вие може да си пуснете цялото интервю на Vladi Mer и Крум Цанов за "Изотопия" в звуковия файл.
