Както неведнъж съм настоявал (напоследък отново покрай актуалните проекти на Ахмед Аг Каеди и Азиза Брахем), африканските ритми винаги са били бъдещата световна мания. Бъдеща, но не скорошна. А новите девет изпълнения в актуалния албум Tamotait на туарегския квинтет от Мали Tamikrest са поредното доказателство за неизчерпаемия откъм идеи Черен континент. С чисто сърце и спокоен ум вече мога да наредя Османи Аг Моса и Агали Aг Мохамедин, които са в основата на формацията, до именити техни сънародници като китариста Лоби Траоре, майстора на кора (тоест 21-струнната западноафриканска арфа) Тумани Диабате, бащата на пустинния блус Али Фарка Туре, Хабиб Койте, Коканко Сата, Уму Сангаре, Салиф Кейта, Амаду Багайоко, Мириъм Думбиа, Бубакар и Рокиа Траоре, до флагманите на направлението „пустинен блус“ Tinariwen и Terakaft, както и до много, много други, дали на света по-различния му саундтрак.
Не бива да се пропуска и фактът, че именно Мали, бивша френска колония, която е 11 пъти по-голяма от България и е с форма на пясъчен часовник, е точният хронотоп, акуширал раждането на блуса. Затова смело лепя „дезърт блус + малийски рок“ като етикет върху звученето на Tamikrest. То просто е в ДНК-то на тези изпълнители, типични чеда на това странно и екзотично място на планетата – Субсахарска Африка. Сурова пустош, населявана от страховитите туареги, наричани рицари на пустинята, и от небезизвестните догони, сътворили най-озадачаващите митове за произхода на света - затворена племенна общност, съхранила архаични и уникални вярвания, митология, култура, бит и шаманистична организация на социума. Територия, прорязана от древни пътища, по които са пъплели робски кервани в ритъма на камилите, натоварени със скъпоценни стоки. Следвайки музиката, можеш да разгледаш забранения някога и все още митичен град Тимбукту, да попаднеш в невероятния свят на огромни глинени джамии и малки села-крепости, да се изправиш пред незабравимата гледка на скалния масив „Ръката на Фатима“, да се докоснеш до традиционното африканско изкуство в центъра на столицата Бамако, както и да се насладиш на круиз по река Нигер примерно, тъй като страната не граничи с море.
Записан сред усамотението и идилията на френския прованс, дискът „Tamotait“ на Tamikrest надгражда постигнатото от петорката в предишното ѝ издание „Kidal“. Скоро стана дума покрай последния звукозапис на китариста и вокалист Ахмед Аг Каеди, че Кидал е регион, една от 8-те области на Мали със столица град Кидал. Тя граничи с Тимбукту, на юг с област Гао, на изток с Нигер и на север с Алжир. Към днешна дата инструментариумът на групата е шармантно обновен и допълнен. В изданието колоритно се обажда тонкори – японски 5-струнен инструмент, чиито струни се дърпат (почетното участие в албума е на легендата Оки Кано от Oki Dub Ainu Band – б.р.). Инструментът се използва предимно от етническата група айну, коренното население на Страната на изгряващото слънце, но е силно застъпен и в наследството на обитаващите североизточната част на Азиатска Русия, Далекоизточния федерален окръг и прилежащите му области – остров Сахалин, Курилските острови, остров Монерон, полуостров Камчатка и Хабаровск, който е административен център на окръга. „Tamotait“ означава „вяра за положителна промяна“ на езика на туарегите „тамашек“. А пък наименованието на състава Tamikrest значи „съединение“ или „коалиция“.
Същинска перла краси актуалното издание на туарегите, чиито изпълнения преминават в поредица от неочаквани състояния. Магнетичната френско-мароканска певица, текстописец и продуцент Инди Зара (Hindi Zahra) е специален гост в парчето „Timtarin“. Непоколебимата ѝ соул бленда предлага чил аут релаксация и същевременно звучи ентусиазирано и разчувстващо. Тя отнася надалеч, където меланхолията е удоволствие, а звуците – само чувства. Родена в Мароко, но живееща в Париж и Лондон, Инди Зара е дъщеря на майка берберка и баща мароканец. Може би заради тази смесена кръв Зара е поетична магьосница, раздаваща на сцената еднакво добре радост и тъга – с особено приятен за ухото глас, с почти съвършено френско звучене.
Пътищата на Инди Зара и петимата от Tamikrest се пресичат на сцената на популярния сред ценителите на жанра „Фестивал на пустинята“, същото място, на което съдбата се усмихна широко на младата банда през 2008 година, когато бе забелязана и максимално поощрена от страна на американо-австралийската група Dirtmusic. Тук в творческия процес изгрява името на Крис Екман, член на същия проект и The Walkabouts, който продуцира на албумите на Tamikrest. Работата по новите им парчета продължава две темпераментни години, което, разбира се, не означава изпълнени със 100 процента позитивни емоции. Обратното. Материалът залага на традициите от една страна, от друга ги интерпретира през съвременните надежди за по-добър живот и всекидневната борба за оцеляване на колектива. Кидал е името на града, от който музикантите идват. „Нито за миг - насън и наяве - не забравяме нашата история“, подчертава вокалистът и солокитарист Аг Моса – „Tamotait“ говори за нашето достойнство. Смятаме, че пустинята е зона на свободата, в която да живеем. Но много други гледат на нея единствено като на пазар, който да бъде продаден на мултинационални компании. За мен лично това е най-голямата заплаха за оцеляването на номадите“.
