Eмисия новини
от 22.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

„Лоенгрин“ от Байройтския фестивал

Снимка: bayreuther-festspiele.de

През 1876 г. Рихард Вагнер кани на първото издание на Байройтския фестивал. И до днес там се събират почитатели на класиката. Но те отиват не само заради музиката, а и заради традицията, уникалната акустика на театъра, специалната възможност да преживееш „от извора“ Вагнер – една от най-творческите, влиятелни и противоречиви личности в културната история на човечеството.

В предаването „На опера в събота“ на 16 май от 20 часа ще чуете документален запис от 26 юли миналата година на спектакъл на „Лоенгрин“ от прочутия Вагнеров фестивал под палката на Кристиан Тилеман.

„Лоенгрин“ се появява на бял свят в края на март 1848 г. Първоначално Вагнер завършва третото действие, после първото и второто, накрая идва ред и на въведението. Творбата е приета в репертоара на Дрезденската опера, където композиторът е диригент, но премиерата е на 28 август 1850 г. във Ваймар под диригентството на Ференц Лист и без присъствието на автора. Макар и невероятно, но през това време Вагнер е в изгнание в Швейцария поради участието си в Дрезденското въстание от 1849 г. Той чува за пръв път операта си едва 11 години по-късно в постановка на Виенската държавна опера.

През 1850 г. в Лайпциг излиза от печат и неговото есе „Изкуството на бъдещето“, в което описва възгледите си за операта като „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), обединяващо и управляващо различните изкуства (музика, песен, танц, поезия, изобразително изкуство и сценография). Защото инструменталната музика, според него, достига своя апогей в последната Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен и всеки процес след това е възможен само с изразните средства на всички изкуства. От позиция на днешния век могат да се открият някои пророчески аспекти в тази философия, като се имат предвид някои съвременни синтезни форми на изкуството.

Либретото е на самия Вагнер, който проучва старинните „лебедови“ легенди. Сред първоизточниците за „Лоенгрин“ е поема от средновековния рицар-поет Волфрам фон Ешенбах, известната приказка на братя Грим „Лебедовият рицар“, както и един средновековен ръкопис, издаден през 1813 г. под името „Баварският Лоенгрин“. Събитията в операта се развиват в град Антверпен през първата половина на Х в.

Изпълнителски състав:
• Лоенгрин – Клаус Флориан Фогт, тенор
• Хайнрих Птицелов, германски крал – Георг Цепенфелд, бас
• Елза фон Брабант, принцеса – Камила Нилунд, сопран
• Херцог Готфрид, неин по-малък брат – без пеене
• Фридрих фон Телрамунд, граф на Брабант – Фридрих Конечни, баритон
• Ортруд, негова съпруга – Елена Панкратова, мецосопран
• Кралски вестител – Егилс Силинш, бас
• Четирима брабантски рицари: тенори – Михаел Гнифке, Тансел Акзейбек; баси – Марек Райхерт, Тимо Рийхонен
Байройтски фестивален хор
Байройтски фестивален оркестър
Диригент – Кристиан Тилеман

Съдържание на операта „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от