Някои филми се познават дори по стопкадрите във фестивалните каталози. Още преди да изгледам документалния филм на Христиана Райкова "Гьолът", съм сигурна, че ще ми хареса. Смайваща палитра от маслени сини и сиви цветове, безкрайни хоризонти, гротескни старци по бански, които веднага ни домиляват. В операторската работа и в сценария едно и също чувство за хумор завладява зрителя.
Самоделният минерален басейн между шосето и морето се оказва умален модел на българското общество с неговите конфликти и амбиции, общностите и разривите, отношението към природата и живота. Редовните посетители на "Топлата вода" ни въвеждат в своя свят и мигом ни стават близки.
Вместо на живо, например на кинофестивал, с режисьорката Христиана Райкова се срещаме в поредния видеочат, за да поговорим за това откъде тръгва документалният ѝ филм.
Фестивалният път на „Гьолът“ минава през номинации в Цюрих и на Берлинале през 2019-а, а София филм фест го селектира за документалния конкурс. Следващият проект на Христиана Райкова „111“ е забелязан отново от секцията Perspektive Deutsches Kino на Берлинале и е посветен на свободата на словото в България.
В "Гьолът" също прозира и политически коментар – до болка познатите ни корупционни практики повлияват съдбата на самоделния басейн.
