В Израел се проведе театрализирана демонстрация на хора на изкуството – от сферата на операта, театрите, оркестрите. „Погребваха“ културата, всички в черни дрехи.
„Дори когато на сцената танцува или има моноспектакъл само един артист, зад него стоят десетки хора, които осъществят представлението: режисьор, хореограф,корепетитор или оркестър, осветители, дори продавачи на билети и костюмиери, специалисти по маркетинг, шофьори, охранители, завеждащи архива и библиотеката. Само в центъра за балет и танц в Тел Авив „Сузан Делал“ на щат са 150 души. Всеки от тях има семейство, което изхранва. Освен тях имаме десетки хора, които работят на граждански договор. Има и гостуващи артисти на свободна практика“, каза по време на демонстрацията Хана Вайс, директор на центъра „Сузан Делал“.
Артистите от оперите, театрите, оркестрите, музеите и картинните галерии на Израел протестираха срещу липсата на конкретен план за излизане от кризата в областта на културата. Знае се, че културните учреждения бяха първите, които бяха заставени да затворят врати и ще бъдат последните, които ще започнат да работят. Но с разрешение за 30, дори и за 50 на 100 запълняемост на залите, отрасълът, който досега има близо половин милион шекела загуби, е обречен на банкрути на театри, изложбени зали и оркестри.
„Културата е лекарството, което ще излекува душите на хората след карантината. Дайте им го навреме и в необходимите количества“, бе изписано на плакатите, които артистите и служителите в културните институти на Израел носеха по време на протестите.
Тъй като демонстрацията беше в деня, в който беше предвидено в Националната опера да се състои премиера на „Травиата“, певците искаха да направят концерт на открито с най-популярните арии, дуети и ансамбли. Полицията се намеси и наложи забрана на артистичната акция.
Ден преди това по улиците на големите израелски градове преминаха траурни шествия. На ковчега пишеше „Култура“, а в процесията вървяха с цветя в ръце и в траурни дрехи сценични работници и целият персонал, осигуряващ представленията. На площада пред народния театър „Абима“ колоната се срещна с тази на самонаетите артисти.
Политиката на повечето културни институти е все по-малко да бъдат щатните работници. От една страна театралните артисти така могат да съчетаят ангажиментите си на сцената и в киното, а оперните артисти и музикантите - участия в страната и в чужбина. На младите творци обаче се налага да съчетават участията си в културните институти с работа като сервитьори, фитнес инструктори и дори чистачки и охранители. Още преди кризата заради Covid-19 тяхното финансово положение беше доста тежко, а сега е направо катастрофално.
Въпреки забраните няколко от особено популярните певци изпяха за всички участници в протестите по една песен. Плакатите, които носеха, напомнят, че не са невидими и техните проблеми трябва да бъдат решавани. Всичко зависи обаче от това кой ще стане министър на културата в новото правителство на Израел, чиято клетва непрекъснато се отлага. Не по–малко важно е какъв ще бъде бюджетът в кризата. Засега едно е ясно: за гастроли няма да се плащат субсидии. Така малките селища поне до края на годината, а може би и по-нататък, няма да могат да гледат „високо изкуство“ на своите скромни сцени. Още по-малко - селищата „зад зелената черта“.
Тук можете да чуете песен от протеста на музиканти, артисти и сценични работници в Израел. Текстът разказва, че сценичните работници са братята, които никой не вижда. Започват работа дълго преди всяко представление и дълго след него товарят реквизита на камиони и разтоварват в складовете. Срещу това носят парче хляб вкъщи, а сега, когато „Ангелът на смъртта” дебне навсякъде, няма публика и те умират от глад. Творците може и да творят по интернет, но сценичните работници - не.
