В четвъртък Централната банка на Турция намали основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 8,25%, след като коронавирусната пандемия навреди на износа, вътрешното търсене и туризма в страната.
При днешното очаквано от финансовите пазари понижение на лихвата банката се възползва от неотдавнашното поскъпване на турската лира спрямо американския долар и от относително ниската инфлация.
Комитетът за парична политика на Турската централна банка намали основната си едноседмична репо лихва с 50 базисни пункта до 8,25% от 8,75%, определяйки като "умерено" това девето поредно съкращаване на лихвената ставка. По този начин беше продължен низходящият цикъл, който стартира през миналия юли, когато турската лихва беше на рекордно ниво от 24%.
Банката заяви, че има признаци, че икономиката на Турция може би е достигнала дъно по-рано този месец след въведените карантинни мерки през април за овладяване на огнището от Covid-19 в страната.
Днешният ход дойде въпреки опасенията на инвеститори за изчерпани валутни резерви в страната, които тласнаха турската лира на 7-и май до рекордно историческо дъно от 7,2660 турски лири за един щатски долар. От тогава насам обаче турската лира започна постепенно да поскъпва, достигайки на 19-и май едномесечен връх около 6,7115 лири за един долар на фона на очакванията за чуждестранно финансиране.
Въпреки това турската лира поевтинява с около 13% от началото на годината, но след днешното решение на централната банка тя се търгува стабилно около 6,8000 лири за един щатски долара.
Централната банка заяви след края на днешното заседание, че евтините цени на суровините трябва да поддържат инфлацията в съответствие с прогнозата от 7,4% до края на годината въпреки неотдавнашното обезценяване на лирата, причинено от "глобалните развитие".
Въпреки че през април имаше "силно изразено" икономическо отслабване, банката заяви, че през първата половина на май има признаци на "оформяне на дъно вследствие на стъпките, предприети за частично нормализиране".
Това е деветото поредно намаляване на лихвените нива в страната от лятото на миналата година, когато предсрочно беше сменен управителят на банката. Лихвените проценти бяха намалени с 15,75% при последните 8 заседания на Паричния съвет.
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е известен с противопоставянето си на политиката на поддържане на високи лихвени проценти.
Във вторник международната кредитна агенция „Фич“ намали кредитния рейтинг на 7 турски банки, включително две държавни („Зираат банк“ и „Вакъфбанк“) от „стабилен“ до „негативен“. Рейтингът на държавната „Халкбанк“ беше понижен от „В+“ на „В“. Потвърден беше рейтингът на 6 други частни банки на „В+“.
Днес агенцията намали рейтингите на други 9 притежавани от чужди фирми турски банки.
Основната причина е повишаването на риска при влошаване на ситуацията с турската валута и правителствена намеса банките да не могат да обслужват задълженията си в чужда валута. Това обаче не засяга съществуването на банките (Viability Ratings (VRs), посочват от „Фитч“.
