Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В САЩ обсъждат закон за корпоративната прозрачност

Снимка: EPA/БГНЕС

Корумпирани политици от целия свят търсят начини за пране на пари извън пределите на своите страни. Клептокрацията и корупцията не познават граници като голяма част от парите от тайни сделки попадат в американската банкова система.
Ако днес искате да откриете банкова сметка в САЩ от името на компания ще се учудите колко лесно може да е това.

"Ако се замислите, няма американец, който да може да си открие банкова сметка без да удостовери самоличността си - без да каже как се казва и къде живее и да предостави някакво доказателство за това, че е този, който твърди, че е. Защо тогава компании да могат да откриват банкови сметки и да влагат милиони долари без да има информация за собственика?", каза Керълин Мълоуни, демократ от Камарата на представителите

Керълин Мълоуни е вносител на законопроекта за корпоративна прозрачност. Ако бъде приет законът би задължил корпорации и дружества с ограничена отговорност в САЩ да разкрият собствениците си. Според едно проучване в Съединените Щати се изисква повече информация за издаване на читателска карта, отколкото за създаване на корпорация.

"Това е един от най-неотложните проблеми за националната сигурност, пред които сме изправени в тази страна. Анонимни компании, които съществуват само по документи, са предпочитаното средството от тези, които перат пари, криминално проявени лица и терористи. Причината, поради която тези компании са толкова популярни е, че няма как да се проследи кой е реалният собственик. Компании, които съществуват само по документи, позволяват на криминално проявени лица и терористи да придвижват пари в американската финансова система и да финансират управлението си свободно и легално. Ние сме единствената напреднала държава в целия свят, която не изисква разкриване на информация за собственика на този вид компании и честно казано това е срамота", допълни Мълоуни.

Яснотата за собственика би ограничила достъпа до американските банки и по този начин да лиши корумпирани лица от богатства. Смята се, че сочени за корупция в бившия социалистически блок продължават да влагат мръсни пари в американски банки именно благодарение на улеснението при създаването на т.нар. „шел компании“. Oбикновено парите се инвестират в луксозно недвижимо имущество - например апартамент за пет милиона долара в Ню Йорк. 

"Преди две години Министерството на финансите проведе пилотен проект, по време на който събираха информация за собствениците при сделки на недвижимо имущество в Манхатън и Маями за период от шест месеца. Резултатите бяха потресаващи. Около 30 процента от транзакциите се оказа, че са били свързани със собственик или представител на купувача, които са били обект на доклад за съмнителни действия. И това се случва, след като Министерството на финансите обяви пред целия свят, че ще събира информация за собственика в тези два града в период от шест месеца. Така че данните дори не обхващат тези, които перат пари и които са стояли на страна от посочените два града", подчерта Керълин Мълоуни.

Законът би изисквал от собствениците име, дата на раждане, настоящ адрес и номер на свидетелство за управление на МПС. За написването на акта са служели примери от Европа и Великобритания. Според републиканецът Пийт Кинг - един от лобистите на закона, сега американският модел може да бъде използван и от други държави. 

"Лошите винаги ще се опитват да намерят начини. Нашата работа е да сведем това до миниум. Не можем да решим всички проблеми по света, но можем да затрудним криминалните елементи. Това става с този закон. Нашата основна отговорност е да направим така, че да не се възползват от Съединените Щати и също се надявам, за други държави това да бъде един от моделите. Винаги ще има лоши играчи, винаги ще има корумпирани страни и правителства", каза Пийт Кинг.

Свеждането до минимум на злоупотребата е целта на закона за корпоративната прозрачност и нагласите са скоро този закон, над който е работено повече от десетилетие, да се превърне във факт.

"Законът бе приет в Камарата на представителите миналия октомври с двупартийна подкрепа. Банковата комисия в Сената е постигнала компромис по тяхната версия на закона, която е много сходна до нашата версия. Оптимист съм, че този закон ще бъде обнародван тази година", допълни Керълин Мълоуни.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна