Химнът "Върви, народе възродени" беше тържествено изпълнен пред катедралата "Св. св. Кирил и Методий“ в центъра на Ловеч. В тамошното училище "Йосиф Първи" химнът е създаден преди 119 години в час по пеене от учителя по музика Панайот Пипков, по стиховете на Стоян Михайловски.
Макар и без тържествена церемония и обичайните шествия и празнична програма заради епидемичната обстановка, при спазване на мерките кметът на Ловеч Корнелия Маринова награди пред катедралата четирима изявили се ловешки учители с барелефа „Св. Св. Кирил и Методий“:
„Пожелавам да бъдат здрави в името на бъдещето на нашите деца“, каза кметът.
Директорът на Природоматематическата гимназия Димитър Петков беше удостоен с почетния златен медал на общината заради изключителни заслуги към Ловеч.
Много ловчанлии се преклониха пред делото на създателите на българската азбука и изразиха уважение и признателност към учителите:
„Благодаря, че ни даряват с образование“.
„Да не се отказват да вдъхновяват учениците“.
„Да продължават в същия дух да зареждат децата с вдъхновение и енергия, да творят“.
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни.
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет.
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин.
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас.
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Публикация: Русе, 1882, априлий 15