Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как е изглеждало първото българско светско училище в Габрово

Възстановка в Националния музей на образованието ни връща в 19 век

Национален музей на образованието в Габрово
Снимка: Фейсбук

Преди 185 години в Габрово отваря врати първото българско светско училище. Паметта на родното образование - от създаването на писмеността до съвремеността, съхранява Националният музей на образованието в града.

Първото светско училище по българските земи е създадено в Габрово преди 185 години, по волята и с даренията на възрожденеца Васил Априлов и други състоятелни българи, живеещи в странство. За пътя на благодетеля - габровеца, който още от дете напуска родния си дом, разказва директорът на Националния музей на образованието - Любка Тинчева.

"Априлов много рано остава сирак, отива в Русия, получава стабилно образование благодарение на двамата си братя, които са там. Прочитайки книгата на Юрий Венелин "Древните и сегашни българи", това е преломът в неговото съзнание. Той решава, че Габрово, родното му място, е мястото, където трябва да бъде изградено едно училище, което да бъде достъпно за всички деца, да бъде изградено по европейски образец", каза Любка Тинчева.

Идеята за създаване на училище е подкрепена от българи, които живеят в Букурещ, в Одеса. Събират се средства и училището е открито тържествено на 2 януари 1835 година в присъствието на първия учител Неофит Рилски.

Васил Априлов, който пътува из Европа и Русия и дълго време разпознава себе си като грък, призовава децата да се учат на бащин език, да изучават историята, географията, математиката, но и другите езици, убеден, че това е европейската система. В училището в Габрово се преподава за пръв път на български език, за нуждите му са написани учебници, помагала и пособия, които впоследствие стават еталон за никнещите из българските земи светски училища.

В онези времена, когато нито учителите, нито учебниците били достатъчно, обучението се водило по взаимната метода. Един учител обучавал от 100 до 200 деца едновременно, а по-напредналите ученици му помагали.

Възстановка в Музея на образованието показва как е изглеждало новобългарското училище. Чиновете са дървени, както и катедрата, а над нея е изписан школският девиз, който гласи: „Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си”.

"Навремето във взаимното училище добрите ученици са получавали специални табелки - кавалери с надписи "мъдър", "покорен", "благочинен", "внимателен", "прилежен". За непослушните ученици си имаме и черни табелки. Показваме на децата и най-строгото наказание под учителската катедра и това е "затворът". "Затворът", в който немирникът прекарвал прекарвал времето на колене. Много често учителят е слагал под коленете остри камъчета, орехови черупки, зърна", допълни Любка Тинчева. 

Музеят на образованието, който е единствен по рода си у нас, пази една от най-богатите колекции възрожденски учебници - познатият ни "Рибен буквар" на д-р Петър Берон. 

Директорът на Националния музей на образованието Любка Тинчева спира вниманието ни на буквара на Георги Босилин, издаден през 1844 година в Москва.

"Георги Босилин е бил толкова скромен човек, че дори не си е оставил името върху буквара, но какво послание е отправил към българските деца - "бъди снизходителен, тих и състрадателен към другите, а строг към себе си".

Музеят показва и как предците ни са изписвали книгите - с гъше перо, с перодръжка и после с писалка. Мастилото са си приготвяли сами. Необходими били дървени въглища, шикалки, железен сулфат, накиснати във вода или вино.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна