Eмисия новини
от 05.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Искрици от голямото огнище на българския език

Символите на кирилицата и глаголицата са изписани на двете стени на подлеза на бул. „Владислав Варненчик“ и ул. „Патриарх Евтимий“ във Варна.
Снимка: БГНЕС

Буквите са онези светли нишки, които могат да ни свържат с България дори да сме на хиляди километри. Доказват го видеопосланията на стотици деца от общностите ни зад граница, които се включиха във виртуалния форум „Голи са без книги всички народи“, организиран от вицепрезидента Илияна Йотова по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

„Език свещен на моите деди…“ – да го пазят в Молдова и в Украйна е въпрос на историческа чест. Букви, неподвластни на времето. „Пазили ни от беда, пишат с тях и днес децата „българин“ и „свобода“. Слово, което развива въображението. „Вярвам в българското слово, в азбуката ни добра…“ Което отключва свободата на духа и на хиляди километри. „Мога книжки да чета – най-голямата магия съм научил на света.“

Паметта за тази магия са съхранили българите в Бесарабия, въпреки превратностите на времето. „Двеста години са запазили българската култура, българските традиции и един изключително звучен архаичен български език, който пълни душата, когато ги слушаш“, споделя д-р Катерина Данаилова, която пета година преподава българска история, култура и традиции в Българския лицей „Васил Левски“ в Кишинев, командирована от Министерството на образованието.

Когато дойдох тук, за мен не беше трудно да запаля искрица. Моята задача даже беше да поддържам едно огнище“, допълва Катерина Данаилова. Децата имат спомените и разказите за България, предавани като семейна история. „Тези деца обичат България посвоему, не виждат всички онези недостатъци в страната ни, както например нашите деца бягат от България, а те се стремят към България.“

За мечтата България учат и 60 деца от семейства на етнически българи в молдовското село Стояновка. Нели Гургева преподава там музика и български народни танци. „Хората са съхранили българския език и са много горди, че са българи", убедила се е тя.

Българските си корени не забравят и в Гърция. Четвъртокласничката Маргарита Цами учи в българско неделно училище в Солун. Майка й - Трая Атанасова, живее в Гърция от 25 години. „Децата задължително трябва да знаят майчиния език. Това е едно богатство. Моите деца никога не са се чувствали само гърци или само българи. Те знаят, че са деца на две страни.“  

И в Испания пазят езика културата и традициите. Даниела Бенова преподава от една година в българското неделно училище „Паисий Хилендарски“ в испанския град Лерида. „Не съм очаквала, че като дойда на 2 хиляди километра ще почувствам тази емоция. Това, което успяваме в часовете да направим с по-малките дечица - с букварчетата, буквално попиват, следят очичките им, когато прочетат и усмихнати разберат…“ Даниела Бенова споделя, че децата се впечатляват най-силно от традициите, а свързващо звено се явява самият език, който „подхранва настроението“.

Настроение за България има и в дома на Мая Мутафчева в Капаросо, близо до испанския град Памплона, благодарение на децата й. Те посещават българското неделно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ в Тафая и дори при строгите ограничения в момента се включват във виртуална класна стая - два пъти в седмицата, пояснява Мая. 

„Те са родени в Испания, но все пак са българи и аз държа да научат българския език. Те знаеха да говорят, обаче не знаеха да пишат и да четат. Затова решихме да ги запишем на българско училище, за да могат да се научат. България е моята родна страна. Ние я обичаме. Живеем в Испания, обаче не знаем дали някой ден няма да се върнем.“

Така България живее навсякъде, където звучи българска реч и песен.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от

Най-четени