„Националната система за сеизмологична информация се състои от около 40 станции в цялата страна. Затова има случаи, в които земетресения се намират далече от нас, но се отчитат при нас. Неточно се определя епицентърът“. Това каза пред БНР проф. Емил Ботев от Департамента по сеизмология при Геофизичния институт на БАН.
Той посочи, че такива големи различия при определянето на епицентъра на случващото се земетресение се случват рядко:
„Досега сме имали около 3% такива грешки при автоматизираната система. Затова се налага дежурство на сеизмолог, който да следи информация и ако се налага, да я коригира... Обикновено това става с по-далечни земетресения като това на Крит, на около 700 км от нас“.
В предаването „12+3“ проф. Ботев уточни, че в декларирането на съобщенията на сайта и при автоматичното изпращане на съобщения се казва, че това е предварителна информация, която трябва да бъде уточнена от дежурния сеизмолог.
„Имаме два основни сървъра, дори три, които произвеждат независими решения. Подбира се най-вероятният, като подборът се случва автоматизирано“.
Проф. Емил Ботев подчерта, че такива грешки не са причинени от остаряла техника, а от особеностите на дълбочинния строеж на земните недра, „които все още са недобре известни и водят до нееднозначно решение на т.нар. обратна геофизична задача“.
Интервюто с проф. Емил Ботев можете да чуете в звуковия файл.
