Това е успех не само за Илон Мъск и за космическата програма на САЩ, но и за цялата международна общност, смята Йосифова. След „пенсионирането“ на космическите совалки, през последните 9 години американските астронавти пътуват в Космоса с руски транспорт. Програмата за совалките беше прекратена. Совалките остаряха като технология, поддръжката им се оказа изключително скъпа, поясни тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
Така НАСА в сътрудничество с частни компании, финансирани от богатството на хора като Илон Мъск и Джеф Безос започва производството на ново космическо превозно средство, неофициално наричано „космическо такси“, което да намали стойността на космическия транспорт и да стане основа разработките по програмата за стъпване на Марс да продължат, допълни Мария Йосифова.
Американците са амбициозни хора - не само като индивиди, но и като общество. И когато амбициите са подплатени с достатъчно финансиране, макар и съпроводено с трудности, реализирането на програмата Space X ще продължи и САЩ няма да спрат дотук, каза тя.
Напредъкът на китайската космическа програма през последните години е значителен и подхранва още по-сериозните намерения на САЩ към Космоса, изтъкна още Йосифова.
След безпрецедентната Covid-криза хората имаха нужда от добри новини. Изстрелването като успешна акция съвпадна с тази социална необходимост от добри новини, отбеляза Мария Йосифова, според която патриотизмът на американците е разклатен след случая с убийството на Джордж Флойд в Минеаполис.
„Протести има навсякъде, включително в града, в който аз живея. Насилието породи насилие и то се изроди в мародерстване, палене, чупене на витрини, наранени хора, ранени полицаи, ранени демонстранти. Изглежда, че гневът в обществото нараства с всеки изминал ден, особено след кризата с вируса, и всяко нещо може да възпламени голям пожар.“
Проблемът с бруталността на полицията не е от днес и от вчера, убийството на арестант – чернокож или цветнокож, не е единичен случай, коментира още Мария Йосифова.
„Той съществува от години, от десетилетия. И в момента хората тук гледат и нагоре, и надолу. Гледат и в звездите, гледат и в асфалта, където протестират, лежейки и викайки: „Не мога да дишам“. Хората ще продължат да гледат и в двете посоки. /…/ Трябва да изразяваме както възторга си, така и омерзението си от престъпността и да продължаваме да гледаме в звездите, нагоре.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
