"Да преживееш проекта, докато се случва, е нещо много силно, всеки работещ за него го чувства много свой", допълни Атанасова.
Как Кристо е разбирал мисията на изкуството? „При него изкуството е част от живота. Всеки ден, всеки миг, всичко, което е правил, по някакъв начин е отдадено на изкуството му.“
Кристо е смятал изкуството си за рационално, работещо с истинските неща. „С истинското езеро, с истинската сграда на Райхстага – че работи с тези рационални, веществени неща, а не с изображения. И в същото време у тях обаче имаше една страхотна уязвимост, едно движение, една чувственост. Дори сградата на Райхстага, покрита с тази сребриста материя, която се движи от вятъра, тя все едно оживява и сградата ще тръгне нанякъде“, отбеляза жуналистът.
Изкуството на Кристо въздейства различно на всекиго и е много далече от тесните арт среди, от галериите, музеите и чашите за коктейли, смята Евгения Атанасова. „Буквално изкуството, което е при хората, близко до хората и те са вътре в него.“
Творецът винаги се е самоиронизирал, разказа тя. „Никога в него не съм виждала арогантност да се постави над нещата. Да, той знаеше, че е визионер. Той беше визионер. Той пренесе изкуството, което правеше от XX век в XXI век и то остана не по-малко адекватно и говорещо дори на различните поколения, които се смениха по време на неговия живот.“
„Аз така го възприемам – като човек, който е много над паспортите и над границите. Неговите проекти минават граници между щати или се реализират в няколко държави едновременно, като чадърите в Япония и Америка. Той гледа на света като сцена за неговите произведения. Мисля, че ние трябва да преодолеем този свой комплекс спрямо Кристо и да се радваме, че е роден в Габрово, че се е научил да рисува при учителя Попов в Габрово – това той никога не го е отричал, спомнял си е кръжока, колко много неща е рисувал. Любовта му към изкуството е възпитана от неговото българско семейство.“
„Той си тръгва оттук, защото му е тясно. 1956-а година в академията се учи само и единствено класическо изкуство, всичко свършва до импресионистите, а той иска да бъде творец. Взел е най-доброто тук, от България, умножил го е, надскочил го е. Всичко това трябва да ни радва и да престанем с тези комплекси.“
Красотата е в мимолетното, което те кара да чувстваш. Кристо казвал, че свободата е враг на притежанието. „Неговите неща не могат, тези големи проекти, да бъдат купени, не могат да бъдат сложени в музей, не могат да бъдат притежавани от някого. И в това има нещо красиво – човек ги запомня само със сърцето си“, изтъкна Евгения Атанасова.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
