„Въпросът е по какъв начин ще се промени светът. Много хора смятат, че едва ли не изведнъж ще стане по-екологичен, че правителствата, индустриите ще вземат урока си и ще започнат да бъдат по-зелени. За жалост това, което наблюдаваме, съвсем не е в тази посока“, коментира пред „Хоризонт“ Росица Кратункова учи в Института по политически науки в Париж. Тя е част от екипа на списание „Диверсия“ и редактор на последния му брой – „Растеж и разруха“, посветен на света след коронавируса. Според нея се наблюдава регрес към по-замърсяващи индустрии.
Кратункова дава пример с Франция, където се 8 милиарда евро за възстановяването на автомобилната индустрия, но без условия тя да бъде по-зелена или по-устойчива. Обещанието за повече електрически автомобили не е по никакъв начин по-екологично или устойчиво, допълни тя. 9 милиарда евро пък се влагат във възстановяването на националния авиопревозвач „Еър франс“, отново без зелени изисквания индустрията да се промени.
Залаганите в момента икономически антикризисни мерки ще очертаят посоките за следващите десетилетия, казва Кратункова. И в САЩ, и в Китай има отслабване на зелените рестрикции, смята тя. „В Китай даже се обръщат все повече към въглищата, което може да има пагубни ефекти, уж с цел да възстановим икономиката и по-скоро да върнем растежа на брутния вътрешен продукт“.
За излизане от рецесията е необходимо тотално да се смени моделът, подчерта Росица Кратункова. Причината до голяма степен е в модела на земеделие – свръхиндустриализирано земеделие, което навлиза все повече в дивата природа, с огромна концентрация на земята, използване на много пестициди, с ерозия на почвата и замърсяване на подпочвените води, както и с отглеждането на модерни монокултури, нарушаващи биоразнообразието, обобщи Кратункова.
„На земята се гледа като на стока като всяка друга. Само че това не е като да отидем до магазина да си купим маратонки.“
Земеделието съвсем скоро ще бъде по-голям замърсител от изкопаемите горива, прогнозира Кратункова. Новата стратегия на Европейската комисия „От фермата до масата“ според нея не е достатъчно амбициозна и предлага по-скоро леки дигитални технологични решения, които продължават настоящия модел. Тя дава пример с изискването за високоскоростен интернет за фермерите.
Различни движения от години предлагат съвсем различен модел земеделие, припомня Росица Кратункова. В Европа много сдружения на малки и средни производители апелират за промяна на общата селскостопанска политика, за да стане по-екологична и да върне живота на село, а не да финансира огромни производители, които унищожават природата и не произвеждат качествена храна, а „ужасна храна с кухи калории“.
Тенденцията още отпреди пандемията да се произвеждат стоки в опаковки за еднократна употреба и да създаваме повече отпадъци, за да строим инсинератори, е грешна тенденция, смята Фатма Февзи. Като граждани можем да сме по-активни срещу подобен тип проекти, а като консуматори - да намалим отпадъците си в лично качество, отбеляза Февзи.
Двете мнения чуйте в звуковите файлове.
