На 13 юли се отбелязват 20 години от началото на археологическите разкопки на тракийския култов комплекс край Старосел. През 2000 г. там проф. Георги Китов и екипът му откриха най-големия тракийски култов комплекс – Четиньовата могила.
Какво се случва с това мащабно откритие 20 години по-късно – разказва археологът и зам.-директор на НИМ проф. Иван Христов. Той припомня, че около Старосел учени работят още от 20-те години на ХХ в.
"През 1925 г. д-р Иван Велков проучва могила близо до големите храмове, разкрити днес, а по-късно открития правят Константин Кисьов, Митко Маджаров, екип на НИМ. Откритията на проф. Китов и екипа му през 2000-2002 г. са най-значимите и ефектни.
Около Старосел има основи на пет раннохристиянски църкви, в околностите има поне 6 тракийски селища, има още могили в Брезова поляна, тракийска владетелска резиденция на връх Кози грамади, където е открито най-голямото каменно светилище на Зевс и Хера."
В момента проучванията са спрени и няма визия как да се развият нещата, за да може находките да бъдат запазени, консервирани и показани подобаващо.
Очертава се позната ситуацията, в която Министерството на културата и местната община спорят кой трябва да стопанисва обекта и по какъв начин. Което вменява на археолозите още една роля.
"Освен да откриват старини и да ги описват в дебели книги и публикации, археолозите трябва да мислят за това как тези открития да бъдат опазени, показани на хората и те да се запознаят с тях".
Проф. Христов подчерта ролята на местните общини в опазването на паметниците, тъй като на Министерството на културата не му е по силите да обгрижва всички разкрити и отворени археологични обекти.
Нужна е държавна стратегия къде да се копае и още преди да се извади нещо, да се знае как то да бъде съхранено, експонирано и социализирано.
Защото е безотговорно и тъжно не само по отношение на старините, но и на паметта на проф. Китов историческите богатства и артефакти да бъдат оставени без грижа и отношение.
Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава. Състои се от два тракийски храма, вкопани под могилен насип. През 2000 г. Георги Китов се натъква на основния храм (от Vв пр. Хр.), който се намира в Четиньова могила. През 2002 г бял свят вижда и единствената гробница-хероон с колонада, разположена в могилата Хоризонт. Разкопките не свършват дотук. Открити са общо 120 могили, а от тях само 22 са проучени.
Открит е тракийски храм с колонада, датиран около V-IV в.пр. Хр. Храмът е вкопан във вече готова могила, като част от наспа й е отнет при построяването. По-късно правоъгълното помещение е затрупано, а фронталната част е останала видима.
И днес могат да се видят части от 6 лицеви колони и по 2 странични колони в ранен дорийски стил. Прости и семпли, но пък впечатляващи, още повече, че това към момента е единственият тракийски храм с 10 колони. В средата на IV в. в храма е погребан обожествен тракийски владетел, заедно със своя кон. Храмът всъщност представлява храм-мавозлей/хероон. По-късно, по неясни причини той е осквернен, разрушен и след това засипан. По време на разкопките са открити малка част от дрехите и вещите на владетеля – пластинки от златна ризница, бронзови върхове за стрели, парчета от керамични съдове.
