Река Дунав, която всички в региона на Белене приемат като неизменна част от живота си, и в двата дни на фестивала беше център на всички прояви - кулинарно състезание под мотото „Дунавска трапеза”, песни, танци и рибарски истории. За първи път стотици пуснаха хартиени лодки в реката с послания и пожелания, с надеждата да се сбъднат. Замисълът е този ритуал да се превърне в ежегодна традиция. Лодките тази година са били между 300 и 400.
„Река Дунав е част от нашия живот. Тя е част от нас и когато не сме тук, много ни липсва“, казва жителка на града. „Не съм убедена, че са достатъчно грижите, които се полагат. Не само за реката, а като цяло в България във връзка с екологията.“
„Дунав е свобода. Ние сме израснали покрай реката. Красота, тишина, спокойствие – това ни дава на нас“, допълва друга жителка на Белене – Ася Дулева. Най-големият проблем на града според нея е „липсата на потенциал за развитие и работа“. „Има нужда от голям проект, който ще съживи не само Белене, но като цяло региона“, отбелязва тя.
Според кмета на Белене Милен Дулев повече хора трябва да знаят, че единственият български природен парк на Дунав - "Персина", се намира именно там, а от 290 вида птици на българска територия в района на Белене се срещат 260. Това е второто място у нас с колонии на пеликани. Също край Белене гнезди и морският орел, защитен вид в световен мащаб. „Дунавът дава живот и ние се обръщаме към Дунава“, подчертава Милен Дулев.
Във всекидневното хранене старите рецепти сигурно не се спазват, но когато имаш задачата да се върнеш назад във времето и да покажеш на подобно място, ги търсиш, казва шеф Ангел Ангелов. За празника са били приготвени „огромни мрени, опечени, направени по няколко начина, аранжирани с картофчета, една женица беше направила риба с домати, саламура имаше – от саламура до саламура има някои тайни и тънкости“, допълва шеф-готвачът.
„Културата на хранене ни е съхранила и тя ще ни унищожи. Защото ние сме възприели културата на хранене по информационния канал, който сме имали в семейството. Сега обаче възприемаме културата на хранене по информационния канал, който ни налагат. Налагат ни гурме. Да де, ама аз в къщи не се храня по този начин“, отбелязва готвачът и призовава да използваме наследения „информационен канал за кулинарните удоволствия“.
„Моята баба един път или два пъти в седмицата печеше скумрия. Сега, каквото и да ми каже някой, аз харесвам най-много скумрията. Да, има страхотни риби, но аз имам кулинарен спомен“, дава пример Ангелов.
Целия репортаж на Латинка Светозарова чуйте в звуковия файл.
