Според едно от преданията последните думи на Исус на кръста са били „Жаден съм“. Тях избира Амели Нотомб, за да ни разкаже какво е чувствал Спасителят няколко часа преди и след разпъването му на кръста в един кратък, но съдържателен философски роман – дързък, ироничен, богоборчески и състрадателен, оспорван и възхваляван от критика и читатели.
Жаждата, любовта и смъртта са трите големи характеристики на въплътения Бог и Амели ги разнищва, както само тя умее, с много въображение и без да се церемони. „Началото на любовта, това са винаги двама души, които пият“, казва тя и не уточнява какво. Дали не любимото ѝ шампанско?
"Жажда" (превод: Светла Лекарска) не е историческо произведение, нито романизирана биография. Според ценителите на Амели Нотомб това е роман възхвала на одухотворената плът – и литературен шедьовър, навярно най-доброто, което ексцентричната белгийка е сътворила след "Изумление и трепет".
Авторката вече е добре позната на българските читатели, пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. "Ако не пиша, ставам опасна", казва Амели Нотомб, чиято вярна публика всяка година жадно очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява "новата Нотомб".
