Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Законови промени улесняват наемането на резервисти

Работодателите ще бъдат мотивирани да пускат работници, вдига се възрастта на обхванатите в резерва

Президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев се среща с офицери и сержанти от запаса. Казанлък, 2018 година
Снимка: БГНЕС

40-годишни резервисти и редица бонуси за работодателя предвижда новият проект за промени в Закона за резерва, чието обществено обсъждане приключи преди дни. След като Министерският съвет разгледа промените, за да станат те окончателни, ще трябва да бъдат гласувани и в парламента. 

Част от промените са провокирани от обезпокоителната статистика на военните, че за пет години само 1000 български граждани са преминали начална военна подготовка, а специалната военна подготовка е обхванала само около 70 души. Към това се добавя и прогнозата, че в рамките на следващите 10-15 г. България няма да разполага с достатъчно подготвени граждани, които да имат статус на запасни и с които да бъдат окомплектовани военните формирования. Затова Министерството на отбраната не отстъпва от идеята за „срочна служба в доброволния резерв“ за срок до 6 месеца, в който период да се преминава военна подготовка, с изпълнение на задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили като резервисти. 

Станчо Кайков  Снимка: Добромир Видев

"Не можем да говорим за наборната казарма. Това е изцяло на доброволен принцип. Тези хора ще сключват договор за работа реално в армията. Не е в степента на казарма, която по-старите мъже са минавали доброволна военна служба или срочна служба в доброволния резерв", обяснява за "Хоризонт" полковник Станчо Кайков от отдела за управление на човешките ресурси в Министерството на отбраната. 

"Тези 6 месеца са разделени на три периода, условно. Първият период е началото на военна подготовка. След това тези, които изявят желание да продължат службата, ще преминават специална военна подготовка, ще придобиват допълнителни знания и умения. Три месеца ще изпълняват служба във военни формирования на Българската армия", уточни той.

По време на срочната служба тези хора ще бъдат със статут на военнослужещи, ще бъдат в неплатен отпуск, но ще получават трудово възнаграждение от Министерството на отбраната. Шестте месеца ще се зачитат за трудов стаж в първа категория труд, ще се начисляват и осигуровките.

Това би трябвало да убеди работодателите да пускат работещите да станат резервисти, смятат военните. Миналата година работодателите възразиха срещу идеите да не бъдат уведомявани, ако хората предпочетат да отидат в доброволния резерв. Деликатната ситуация явно е намерила разрешение, след като сега такива текстове няма. 

Полк. Станчо Кайков е на мнение, че новите предложения дори може да улеснят диалога с бизнеса. Съюзник армията намира в Covid-19, който принуди много от предприятията да държат работниците, вместо да ги освободят, но и да им плащат, без да има производство.

"Пределно ни е ясно, че фирми и организации с малък брой служители не могат да си позволят лукса техни служители в продължение на 6 месеца да отсъстват от работа, тъй като се нарушават и производствените процеси, но затова работодателят е страна по договора и сключването на договор става, след като той е дал своето разрешение", изтъква Кайков.

Работодателят ще получава обезщетение, което ще бъде определено с акт на министъра на отбраната.

При учениците в девети и десети клас също ще има промени. Предвижда се възможност за обучение за защита на отечеството в рамките на не по-малко от десет учебни часа от определените часове на класа по време на етапите за придобиване на средно образование. Определя се възможност за допълнително обучение, извън часовете на класа.

"В момента между Министерството на образованието и Министерството на отбраната започна работа една работна група, която ще потърси възможност да се реализира на национално ниво такова едно съвместно обучение между училищата и Министерство на отбраната. В рамките на военно-образователните структури, с които Министерството на отбраната разполага - Националния военен университет, Военноморското училище, Военновъздушното училище, а и Военна академия „Георги Стойков Раковски“, ще можем да провеждаме лагери, в които съответно те да получат някаква допълнителна чисто практическа подготовка", подчертава Станчо Кайков.

Учение на Специалните сили  Снимка: БГНЕС                                          Синмка:  БГНЕС

Законовите промени предвиждат още вдигане на възрастта за набиране на резервисти на 40 години. Преди три месеца депутатите вдигнаха до същата възраст прага за постъпване и в доброволната казарма. Критиките относно възрастта на резервистите не притесняват полковник Кайков.

"Ние не казваме, че всеки един до 40 години ще може да влезе в армията. В крайна сметка ние си имаме конкурси, тестове, които те преминават. С физическата подготовка, с медицинската годност, която те трябва да покрият. За нас човек, независимо че е до 40 години, който покрие всички изисквания и може да отговаря, да изпълнява професията войник, е добре дошъл. Предложението за вдигане на възрастта излезе от това, че все повече имахме запитвания от хора, които са надвишили изискванията от 26 години, което беше за влизане в редовете на Българската армия", отбелязва Кайков.

Промените в Закона за резерва не са първият опит да се привлекат повече хора в армията. Дебати по промените имаше точно по същото време през 2019 година, но тогава текстовете така и не стигнаха до пленарната залата. 

Мерки за доброволна служба бяха обещани от военния министър още в началото на мандата му. Целта беше те да решат острия дефицит на човешка сила за армията. Неофициалната статистика отчита недостиг от близо 2000 доброволни резервисти.

Прогнозните средства за прилагането на тези законови промени са 8 400 000 лева годишно. Това включва заплати, осигуровки, издръжка и военна подготовка на личен състав, изпълняващ срочна служба в доброволния резерв. Средствата ще бъдат осигурявани в рамките на разходите за отбрана, съгласно Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП до 2024 г., пише в предложението.

Целия репортаж на Добромир Видев можете да чуете в звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна