„Още преди да се появя на белия свят, аз съм бил в непрестанен контакт с това изкуство. Спомените ми са от крехка възраст – около 4-годишен. Често присъствах на спектакли с участието на майка ми. Музиката заемаше главно място в моето детство. Пианото звучеше постоянно вкъщи – или баща ми свиреше, или майка ми се разпяваше. На 6 г. почнах уроци по инструмента, дори се опитвах да съчинявам мелодии. Гледах какво правеше баща ми, много харесвах неговата професия. Като станах малко по-голям, той ми оставяше кратки текстове на пианото. Казваше: „Юри, погледни ги, за да свикнеш да боравиш с думите.” След това започваше да разработва моята музикална идея, която сигурно е била прекалено наивна. Виждайки как от моите пет тона се получава готово произведение, аз бях на седмото небе от радост. Така станах това, което съм в момента.”

Юри Ступел завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. През 70-те години на м. в., заедно с трима свои приятели – Хайгашод Агасян, Кристиян Бояджиев и Георги Денков, формира група „Асоциация”. В този състав те са гости на редица фестивали и обикалят из Европа. Юри Ступел е познат предимно като композитор на музика за театър и кино. За началото на своята кариера, той разказа:

„След като излязох от казармата, аз написах песента „Носете си новите дрехи, момчета” към филма „Последната дума” на Бинка Желязкова. Тъй като служех в Ансамбъла на строителни войски, там бе и група „Нестинари”, които записаха саундтрака. Най-много съм работил в сферата на театъра и във всички форми на киното. Песни съм писал значително по-малко. Знаех, че нямам данни да ги изпълнявам. Опитвах се да правя песни тип френски шансон. Те акцентираха повече на текста, отколкото на вокалната линия. Създадени са по стихове на известни поети като Миряна Башева, Дамян Дамянов, Стефан Цанев… С годините разширих творческите си търсения. Hаписах четири балета. Единият от тях е по най-прочутото произведение на испанския поет и драматург Федерико Гарсия Лорка – „Домът на Бернарда Алба”.”

Останалите три балета, които музикантът посвещава на своята съпруга, са с разнообразно съдържание – „Насилието” засяга темата за гражданската война в бивша Югославия. Следващият е вдъхновен от живота на Едит Пиаф. За детската публиката, авторът създава балет върху приказката „Бодливата роза” от Оскар Уайлд.

Юри Ступел вече дълги години живее и работи в Гърция. „Избрах тази страна заради близостта й с България. Втората причина бе мекият климат и морето, без което аз и съпругата ми не можем. То ми дава сила да продължа да живея и да работя – казва композиторът и продължава:

„Ние отидохме там с жена ми, за да основем балетна школа в Лариса, по покана на кмета. В това училище привлякохме около осемстотин деца. Когато дойдоха за пръв път при нас, не знаеха какво е класически балет. Много от тях се развиха успешно и работят по света. Това показва, че когато искаш да направиш нещо за културата и държавата те подкрепя, делото ти може да има забележителни резултати.”

За почти четвърт век престой в Гърция Юри Ступел създава около двеста произведения. Ето какво разказа още той за работата си в южната ни съседка:

„Имаше време, когато правех по десет пиеси на сезон. Два пъти съм участвал във фестивала в Епидаврус. Неговият театър е считан за най-старият и най-големият в света, побира над десет хиляди души. Слави се с уникалната си акустика и се намира на полуостров Пелопонес. В древногръцката драма има много хорови интермедии. Аз композирах музика към пиесата на Есхил „Прикованият Прометей”. Работих и върху произведение с комедийно съдържание – „Жабите” от Аристофан.”

Въпреки че наближават празници, Юри Ступел непрекъснато разделя времето си между България и Гърция. Върху какво работи в момента, научаваме от него:

„Зимата участвам като пианист в моноспектакъл, посветен на живота на голямата балерина Айсидора Дънкан. Засега той се приема много добре от публиката. Имам покани от няколко фестивала, включително и от този в Авиньон. В момента в България се поставят няколко пиеси с моя музика – „Онова нещо” на Христо Бойчев, „Лека форма на тежка депресия” и „Римска баня” на Станислав Стратиев и „Бай Ганьо” на Георги Данаилов. Последната пиеса поставихме и в Кипър с огромен успех пред българските емигранти там. Така че, аз никога не съм прекъсвал връзката си с България. Когато мога, с най-голямо удоволствие идвам и работя и тук.”