Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Пижо и Пенда: фолклорната символика на мартеницата

| обновено на 01.03.20 в 10:38 БНР Новини
Снимка: архив

Първи март е една от любимите дати в празничния календар на българите. Той бележи наближаването на пролетта и е повод близки и приятели да си разменят мартеници – традиционни амулети от усукани бели и червени конци. На този ден тъмните зимни дрехи на млади и стари се украсяват с ярките цветове на мартениците, които носят надежда за здраве и радост. Мартениците са също и знак на почит към Баба Марта – древен езически образ, който запазва своето очарование и до най-ново време. В традиционните представи тя се свързва с женското начало заради променливото си настроение, но и заради силата да вдъхне живот на природата, доскоро потънала в дълбок зимен сън.

Малцина съвременни хора си дават сметка, че освен желан подарък и красиво допълнение към облеклото, мартеницата е символ с древно значение и магическа сила. Първи март е един от моментите в календара, които се възприемат като граница между зимата и пролетта и символично се тълкуват като преход от смърт към живот, от безплодие към плодородие и раждане. Затова този период се смята за опасен, но същевременно и благодатен за наричане на здраве, благополучие, любов и брак. Затова и символиката на мартеницата е насочена в две посоки – предпазва от зли сили, лоши очи и беди и същевременно носи здраве, сила и плодовитост.

Нашите предци са я изработвали от вълна или памук, като класическата комбинация е между червено и бяло. Срещат се обаче и други варианти: синьо и бяло (обикновено за момче) или синьо и червено (характерно за някои райони като Софийско и Мелнишко). Мартениците могат да бъдат и едноцветни – чисто бели или чисто червени, а в Родопите са популярни пъстрите мартеници, украсени с разноцветни конци. Понякога на двата края на пресукания конец се закрепят направени от конци или вълна фигурки на мъж и жена, известни като Пижо и Пенда.

Днес мартениците се носят най-вече закичени на дрехата, вързани на китката или като колие на врата. В миналото обаче се поставяли на различни места по тялото: на пръстите и китките на ръцете; на врата, на пръстите на краката, на лактите под ръкавите на ризата или пък на кръста под пояса или в гащите – при мъже и ергени. Тези места не са избрани случайно, това са ставите, които свързват определени части на тялото и се мислят като слаби и застрашени, затова имат нужда от защитната сила на мартеницата.

Според традицията мартениците се изработват най-често от възрастни жени, но има и изключения, например на някои места момите правят мартеници за любимите си като специален любовен дар. Мартеници се връзвали не само на хората, но и на домашните животни – за да са здрави и да се плодят през годината.

Снимка: БГНЕСБелият и червеният цвят на мартеницата обикновено се тълкуват като символи на женското и мъжкото начало, на пасивното и активното, на чистотата и жизнената сила. Показателно е, че със същата символика тези цветове присъстват и в сватбената обредност. На много места въвеждането на младоженците в новия дом става по червен конец или мартеница, постлана на пътя им. Преплитането на бялото и червеното се вижда и при облеклото на младоженците: булката е с бяла престилка и прибулена с червен пояс, а младоженецът е запасан с червен пояс и носи бяла кърпа. По тази логика в лицето на младоженеца и булката могат да се видят „живи мартеници”, а във фигурките на Пижо и Пенда – младоженци. Връзката на мартеницата със зачеването и раждането се вижда и от някои специфични народни ритуали, при които църквата се опасва с мартеница за осигуряване на щастлив брак или за забременяване, а пелените на новороденото дете се привързват с повой от пресукан бял и червен конец.

Още от категорията

Самобитният майстор Стоян Маринов изработва носии за световните сцени

В деня на църковния празник Св. св. Петър и Павел (29 юни), наричан от народа ни Петровден , отбелязваме и Деня на занаятчиите. По българските земи съществуват древни занаятчийски традиции, свързани с ръчната изработка на ювелирни накити,..

публикувано на 29.06.20 в 06:00

Видовден има за всички, вярвали някога

„Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“ Тази популярна българска поговорка присъства в езика ни от незапомнени времена. Изричаме я като предупреждение, че стореното зло рано или късно излиза наяве и бива наказано. В..

публикувано на 15.06.20 в 06:35

За нестинарството – разказ от първо лице

Древен обичай, изпълняван от затворена общност, нестинарството от векове е обгърнато в тайни и мистика. През 2009 г. ритуалът беше включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на..

публикувано на 03.06.20 в 06:35