Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Избрано от колекцията на Радио България...

Елина Стоянова – момичето, изградило дом за българските книги в Лондон

| обновено на 21.05.20 в 12:01



„Лондон е отворен”– рекламната кампания на кмета на английската столица Садик Кан, продължава да разпространява посланието, че този град е гостоприемен за живеене, обединява хората и е отворен за бизнес и креативни идеи на хора с различни националности. Краткото видео показва заселници от други държави, които развиват свой малък бизнес в космополитния град. Всеки от тях е отворил гордо и приветливо вратата на своето магазинче или заведение. Ние, българите, също сме представени там, не с какво да е, а с малка бутикова книжарница, където се предлага разнообразна литература на български език. Истински посланик на нашата писменост и духовна култура в Лондон се явява Елина Стоянова, за която книжарницата е сбъдната стара мечта. Елина живее извън родината от 7 години, но книжарницата съществува от две. Българката наела един занемарен стар фризьорски салон и със собствени усилия и заем от банките успяла да го превърне в специално кафене с много книги. Спомня си първия клиент, когото посрещнала с голямо вълнение. Той бил интелигентен и любопитен възрастен лондончанин, каквито са повечето местни, според впечатленията на Елина. Оттогава тя всяка сутрин отива в своята книжарница и казва, че е щастлива винаги, когато отключва вратата ѝ. Приема книжарницата като свой дом и дори е убедена, че и българите в Лондон споделят това усещане. Разхождат се тук навсякъде, понякога даже влизат и зад бара, където правя кафето – такава непосредствена е атмосферата при нас, прилича на хижа, в която човек отива и се разполага като у дома си” – разказва Елина Стоянова:

Много се радвам, че идват в книжарницата толкова много интересни и интелигентни българи. Тях нямаше къде другаде да срещна, а сега те идват при мен и имаме толкова много общи неща да си кажем. Аз се обогатих много и ме изпълват гордост и радост, благодарение на срещите с тези интересни четящи хора. Замислям се, че преди сме общували повърхностно, а сега разговорите ми с българите тук са цяло богатство.Вярно, че има онлайн книжарници, но такава – със собствено помещение, книжарница и библиотека за български книги, тук няма. Вкампанията на кмета Садик Кан участвам заради приятел, който харесва начинанието ми и ме е препоръчал. Радвам се, че съм част от това – една малка част, но все пак съществувам. Видях колко други хора са повярвали в мечтите и силите си и, въпреки че се намират в чужда страна, са постигнали това, което най-вероятно не са успели да постигнат в собствените си държави.

Според Елина българският език много впечатлява англичаните. Много от тях са учили навремето руски и сега идват в книжарничката ѝ с нагласата, че ще могат да разчетат поне заглавията, изписани на български. Покрай това чужденците научават и основни изрази като „добър ден“, „моля“ и „благодаря“ и това ги прави очаквани редовни клиенти. С много от англичаните вече се поздравяваме на български. Много са толерантни и любопитни, но това важи особено за лондончаните над 50 години, по-младото поколение е различно. Те по-скоро имат претенции какво кафе ще пият, отколкото да научат нещо за друга страна – казва Елина Стоянова.



Книжарницата се намира в квартал „Уолтъмстоу” и, случайно или не се оказа, че тук живеят най-много българи. Наблизо има дълга пешеходна търговска улица с български ресторанти, заведения, магазини, дори нашенска баничарница. Непрекъснато при мен идват българи и даряват книги за библиотеката. Така вече имам над 1000 издания, даже се наложи да купя още рафтове. Хората тук четат всичко, търсят книги, издадени в началото на ХХ век, но много българи се интересуват от новата българска история, биографични романи и такива на историческа тематика. Друго подобно място в Лондон няма. В книжарницата провеждаме театрални и литературни вечери, организирали сме представяния на книги, а наскоро дори имаше изложба от везани изделия с традиционни български шевици. Като страна за живеене България не ми липсва,–
допълва Елина Стоянова.– Носталгията ме обхваща само, когато си помисля за нашите планини, синьото ни небе, аромата на люляк през пролетта… и разбира се, тук ми липсват моите родители.

От колекцията на Радио България, 18.12.2018 г. 

Снимки: личен архив

Още от категорията

За кралиците на мажоретния спорт в България

Съчетанията на българските мажоретки, достигнали до световните сцени, не представляват обичайните разходки с помпони и батон. Те са изпъстрени с рискове и заимствани елементи от художествената гимнастика, акробатиката и спортните танци. И може би..

публикувано на 01.06.20 в 06:35

Стойо Крушкин − един от първите български гвардейски музиканти

Стойо Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в близкото до столицата село Бистрица. В ранна възраст е даден в София като „чуваниче“. По това време се запалва по военните оркестри, които дефилират по улиците на града. Често тръгва след тях, имитира..

публикувано на 31.05.20 в 07:15

„Велик е нашият войник” вече 19 години е химн на Българската армия

31 май 2001 година е датата, на която със заповед на министъра на отбраната един от най-популярните родни маршове се превръща в химн на Българската армия. Обявяването става тържествено, на концерт на сборен армейски духов оркестър на столичния..

публикувано на 31.05.20 в 06:10