Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Националният събор-надпяване „Авлига пее“ пази жива паметта за Мита Стойчева

Снимка: архив

Тази година се навършват 110 годиниот рождението на прочутата северняшка певица Мита Стойчева. И до днес се носят легенди за прочувствения ѝ глас, омайвал слушателите от ефира на Националното радио и на концертните ѝ изяви. Известно е, че години наред е пътувала с група „Наша песен“. Наред с не по-малко популярните си колеги Борис Машалов, Борис Карлов, Лалка Павлова, Маша Белмустакова, Магда Пушкарова и др. Под знака на 110-годишнината ще премине и поредният национален събор-надпяване „Авлига пее“ (по едноименната й песен) в родното село на певицата – Обединение, община Полски Тръмбеш. Домакин на празника е селското читалище с името „Мита Стойчева-1900“, като знак на признателност и почит към изкуството на знаменитата певица на този край.

Снежанка Йорданова – родственица на голямата певица и секретар на читалището в с. Обединение, сподели:

Националният събор-надпяване „Авлига пее“ тази година ще се проведе от 31май до 2 юни. Досега са се записали над 2800 участници. Над 100 само са децата. Конкурсната програма е на 1 юни, същия ден започват тържествените концерти на гостите ни – ансамбъл „Тракия“, студентите от Медицинския университет в Пловдив, призьорите на събора през годините, също и групите на с. Обединение към читалището, квартет „Славейче“ към училището в селото.

Моята баба приживе бе направила родословно дърво на нашия род. Оказа се, че тя и Мита Стойчева са първи братовчедки. Разказвала ми е все весели случки от гостуванията им. Моят дядо обичал да си пийва. Отишъл веднъж в София. Пийнал си, но се загубил в града. По пътя, срещайки хора, ги питал: „Къде живее Мита Ганьова“. Знаел, че е известна и мислел, че все някой ще го упъти. Но хората я знаели като Мита Стойчева... Споменът ми за нея е бегъл. Дъщеря ми пее песни на Мита Стойчева. А и на нашия фестивал задължително трябва да се изпълнява нейна песен. Това го прави уникален. Аз живея с този събор. Свърши ли, след една седмица отново почвам да мисля какво ще правя на следващия събор.



Неоценимо е песенното наследство на Мита Стойчева, подбрано с много вкус към текстовете и преданост към северняшкия изпълнителски стил. Отраснала сред седенките, сборовете, трудовото ежедневие, детството ѝ преминава през естествената „фолклорна школа“ на селската среда. Първото признание на дарбата ѝ идва след участие през 1939 г. на селскостопанския събор в Търново, където е отличена с първа награда, последвана с още една от надпяването през 1940 г. в Пордим, Плевенско. Същата година е поканена за записи от грамофонната фирма „Микрофон“, която издава 60 нейни песни на грамофонни плочи, в съпровод на групите на Иван Кавалджиев, Ради Ангелов, „Угърчинската група“ на Цвятко Благоев. Всенародният интерес и певческата си слава Мита Стойчева дължи на изявите си на живо пред микрофона на Националното радио от 1942 г. От 1947 г. тя е редовен сътрудник на медията, а гласът ѝ печели възторга на слушателите от цялата страна. За изключителната популярност на певицата допринасят и преките ѝ срещи с почитатели по време на концерти из страната. Интерес към репертоара на Мита Стойчева проявяват и специалисти в областта на фолклора. През 1953 г. писателят Иван Василев издава сборник с текстове на нейни песни под наслов „Гукнали сиви гълъби“. Около 360 песни тя предава на Института по музикознание при БАН, записани и нотирани от фолклористката Елена Стоин. Гласът на Мита Стойчева е включен през 1953 г. в плоча, издадена от американската фирма „Колумбия“ от поредицата „Световна библиотека на автентичната народна музика“.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Демоничният конник св. Тодор

"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..

публикувано на 23.03.24 в 04:30

Монография представя традиционната къща на българите в Молдова

В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..

публикувано на 18.03.24 в 20:18
„Кукерландия 2024“ - Ямбол

Магията на кукерските игри шества в Ямбол

Хиляди хлопки и чанове огласиха Ямбол в 25-ия юбилеен Международен маскараден фестивал „Кукерландия“. Над 2000 хиляди кукери, сурвакари, бабугери, камилари, старци, джамалари и други фолклорни персонажи показват богатството на маскарадната обредност от..

публикувано на 17.03.24 в 15:37