Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Инвазивни видове и свръхулов ограничават рибните запаси в Черно море

Снимка: БГНЕС

Последният ден на октомври се отбелязва като Международен ден на Черно море. Днес се навършват 23 години от подписването на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване от шестте черноморски държави – България, Румъния, Русия, Турция, Украйна и Грузия.

През 1996 година правителствата на черноморските държави приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни. Какво обаче е състоянието и екологията на Черно море днес?


„По отношение на замърсяването може да се каже, че има генерално подобряване – казва Димитър Попов от фондацията на природозащитните сдружения „Зелени Балкани“. – През последните 20-30 години повечето изследвания установяват възстановяване на чистотата на морските води. Това до голяма степен се дължи на възприетото законодателство, най-вече на ниво ЕС, което значително е подобрило качеството на заустваните води в реките, особено на Дунав. В последните 10-15 години има подобрение на състоянието на пречиствателната инфраструктура – повечето пречиствателни станции за отпадни води по нашето крайбрежие се разшириха. Все още на места обаче не успяват да постигнат нужния капацитет за летния туризъм.”

Макар експертите да отчитат напредък, има и нерешени проблеми на хоризонта, един от които е биологичното замърсяване. Инвазивни видове и свръхулов ограничават рибните запаси. Едва ли биологичните запаси на Черно море ще достигнат някога нивата си от миналото, предупреждава Димитър Попов:

„В чужбина на много места се търси решение чрез създаването на аквакултури. По нашето крайбрежие изобщо няма такива, като изключим фермите за черна мида, които са много успешен бизнес, подпомагащ естественото пречистване на черноморските води. По европейска оперативна програма се създадоха рибарски пристанища по цялото ни крайбрежие, но какво правим за подобряването на състоянието на рибния запас? Мисля, че нямаше да е лошо доста от мерките по тази програма да се насочат към създаването на аквакултури и методи, които да ни осигурят така желаната морска храна, но не за сметка на свръхулов.“

Сигнали за умрели делфини по българското крайбрежие това лято разтревожиха обществеността и събудиха опасения за драстично намаляване на популацията им. Трите вида черноморски делфини − обикновен, муткур (наричан още Морска свиня) и афала, са защитени и световно застрашени видове. Известни с високия си интелект и дружелюбното си отношение към хората, делфините се възпроизвеждат много бавно. Причина за това са както характеристиките на китоподобните – те не се размножават всяка година, полагат дълго време грижи за малките си, бременността трае 12 месеца, но и фактори, причинени от човека – подчертава Димитър Попов от „Зелени Балкани”:

„Морските бозайници в Черно море са били обект на интензивна експлоатация. През 1966 г. в България е въведен мораториум на индустриалния делфинолов. Причината за забраната е била икономическа – разходите, свързани с търсенето на тези животни в морето са били по-високи от приходите от тяхното унищожаване. Те са били избивани основно заради мазнините им, използвани в индустрията. Но със създаването на синтетични заместители става по-изгодно да не се използват делфини и китове. По данни за популацията им от 2013 за целия басейн има между 200 000 и 400 000 индивида. За сравнение ще споделя, че се счита, че през първата половина на ХХ в. общата бройка на добитите от индустриалния делфинолов индивиди са между четири и пет милиона. Вече три години правим експедиции в териториалните води на Република България – около 6000 кв. км, и оценките ни за популацията за този район варират от 3000 до 10 000 според сезона. Всички сензации за взрив на популацията, най-често медийни, са силно преувеличени и нямат много общо с действителността.“

Всеки от нас може да помогне за опазването на Черно море, не само като не оставя боклук по плажа. „В Закона за рибарството и аквакултурите има приложения какви са минималните разрешени размери за риболов на стопански значимите видове. Ние, като граждани и потребителска сила, можем да принудим търговците и рибарите – всички, които предлагат морски ресурси, да го правят по възможно най-устойчив начин“ – категоричен е Димитър Попов.



Още от категорията

Скромно, но достойно почитаме делото на Христо Ботев

Навършват се 144 години от саможертвения поход на българския поет и революционер Христо Ботев и неговата чета, от козлодуйския бряг на река Дунав до Врачанския балкан. Споменът за историческите събития, прераснал в организирани възпоменателни..

публикувано на 02.06.20 в 06:00

За онлайн децата и четенето

Денят на детето е добър повод да забравим за малко ежедневните грижи и да обърнем внимание на децата си. Добре би било ако го направим с искрено любопитство - само така можем да научим наистина много докато сме около тях. Неусетно ще разберем какво..

публикувано на 01.06.20 в 11:50

Covid-19 няма да помрачи празника на децата тази година

Причините 1 юни да бъде избран за Ден на детето не са ясни, но се смята, че води началото си от голям празник свързан с пролетното равноденствие, почитан и до днес в Китай. През 20 век 1 юни се отбелязва за първи път през 1925 година в Женева, когато..

публикувано на 01.06.20 в 06:05