Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Истории от българските региони – част 3

Три са жизнеспособните планови региони в България

Снимка: mrrb.bg

Територията на България е разделена на шест региона за планиране, всеки от които обхваща няколко области. Те са важни за формиране на политиките, които ще получат финансиране със средства от ЕС. Според европейското законодателство в един регион трябва да живеят от 800 хиляди до 3 милиона жители.


Два от п
лановите региони – Северозападният и Централният северен, са белязани от особено силно обезлюдяване, а това предизвиква дебат за необходимостта от ново териториално деление на страната. Въпреки постигнатото споразумение с Евростат настоящата регионална структура да се запази и през следващия европейски планов период (2021- 2027 г.), темата продължава да вълнува наблюдателите на демографските и икономически процеси. В продължение на поредицата ни „Истории от българските региони“,  разговаряме заактуалната ситуацията в тях и необходимостта от реформи с анализатора от Института за пазарна икономика Адриан Николов:


„Преди година прогнозирахме демографското състояние а общините след 20, 30, 50 години. Установихме, че България би била в по-добро състояние ако имаше около 140 – 150 общини (в момента те са 265 – бел. ред.). Това са жизнеспособните в средносрочен план общини, които трябва да работят заедно за привличането на по-големи инвеститори.  В настоящия момент има много райони, в които общината е реално най-големия работодател в рамките на тази територия“ – обяснява пред Радио България Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

„Що се отнася до регионите за планиране има няколко варианта. Аз съм защитник на този модел, в който има Западен, Централен и Източен. Това ни поставя и икономически, и демографски в едно равновесно положение, в което тези три региона биха издържали в средносрочен план на изискванията за население и за икономическо развитие.”

Ако трябва да препоръчате Северозападния регион пред един чуждестранен инвеститор, какво положително ще изтъкнете за него?

„Не трябва да забравяме близостта на река Дунав. Българската икономика е все по-фокусирана върху своите икономически и търговски връзки със Западна Европа. Дунав като транспортен коридор, който води директно в сърцето на Европа, може да бъде предимство за тези региони. Довеждането до реката на една стока, произведена в Пловдив или в Стара Загора е доста трудно, предвид тежките връзки сега през Стара планина. Докато ако едно производство се случва в Монтана, във Враца или Видин, то реката е почти до фабриката. Близостта на Румъния също трябва да се препоръча. Чисто инфраструктурно е много вероятно да се окаже, че за един бизнес, който работи във врачанско или в монтанско, общуването с Румъния и Сърбия е по-лесно, отколкото с Южна България. Но като оставим настрана ниските заплати и този тип интересно географско разположение, Северозападът няма много позитивни страни.“

Да поговорим за Централен северен регион – кои са слабите и добрите му страни?

„Зависи за кои негови части говорим. Зоната около Габрово, Севлиево, Велико Търново е едно от местата на най-големите експлозии на пазара на труда през последните години – казва анализаторът Адриан Николов. Според данни на националната статистика във Велико Търново заетостта на хората в работна сила е 81% , т.е. всеки, който иска има работа.

Много сериозна възможност за развитие би било изграждането на магистрала, която да свърже Русе (на брега на Дунава) и Свиленград (южната част на България, където се събират три граници – на Турция, Гърция и България), през Стара планина. Благодарение на трафика, който идва от Турция и на силното индустриално производство в Габрово, Севлиево и Велико Търново, там има потенциал. В Плевен образованието е много силно – Медицинският университет в града може да се позиционира като относително достъпен университет, който предлага европейски дипломи. Всеки от тези региони има своите особености, които биха могли да го тласнат в една или в друга посока.”

Не са изключение случаите, в които малки общини изпреварват по развитие областните си центрове. Каква е ролята на общинската власт?

„Появата на голяма и силна фирма може много бързо да промени цялата ситуация в една община. Община Летница, в района на град Ловеч, в момента е с едни от най-големите заплати в България (1425 лв., с 18% над средните нива за страната) заради появата на един инвеститор, който решава да прави там спортни стоки. Вижда хора с подходящо професионално образование за неговите нужди и относително добра свързаност със София. Една такава инвестиция успява напълно да преобърне икономиката на една община, която преди това е била в периферията. В този смисъл умението на общинската администрация да покаже че има потенциал, да привлече първия бизнес, който да повлече след себе си всички останали е много важно” – коментира пред Радио България Адриан Николов.

Поредицата „Истории от българските региони” продължава идната сряда, когато във фокуса ни ще бъде развитието на Източна България.

Още от категорията

България в ERM II - какво следва?

На фона на разразилите се протести „за“ и „против“ правителството, някак на заден план остана важната тема за приемането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II и в банковия съюз, като стъпка към влизането ѝ в еврозоната . А, безспорно, този..

публикувано на 13.07.20 в 10:20

Протеинови бонбони изненадват небцето с три традиционни български вкуса

Два символ а, с които хора от цял свят свързват България, са розовото масло и киселото мляко . Техният аромат и вкус удивляват всеки турист, решил да посети страната ни. Легенди се носят за лековитите им качества, а нобеловият лауреат за медицина..

публикувано на 30.06.20 в 11:10

София зае престижно място в европейска бизнес класация

София е в топ-20 на най-перспективните за инвестиции, технологии, иновации и стартъпи градове в Европа. Българската столица е на 20 място от 76 локации, включени в класацията Tech Cities of the Future2020/21 . При оценката са отчетени..

публикувано на 29.06.20 в 14:46