Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Разноликите като живота творби на Димитър Таушански

Произведенията на Димитър Таушански са пъстри и многопластови като живота ни, откровение, в което всеки може да открие себе си. Те са оптимистични или тъжни, изказващи смирение и дръзки, представящи красотата на човешката близост и самотата сред тълпата, живота с маска и оголената ни същност, нишките, които ни свързват с нашето съвремие, миналото, митовете и легендите. Карат ни да се замисляме и преосмисляме света около нас.

„Аз съм изключително самоук, нямам художествено образование“, признава творецът. Но точно това му помага да се движи встрани от клишето. „Има хора, които се занимават с едно и също цял живот. Аз не мога това да го правя. Всеки ден търся нов начин, нов метод, дори със същия материал да направя нещо различно. Въображението работи“, споделя Таушански.

Изпод талантливите му ръце излизат графики, живопис, скулптури, карикатури, майсторски съчетава различни стилове. Бил е художник в киното, театъра, на плакати. Няма ден, в който да не работи. „Хората казват - имаш ли талант, всичко ти е окей. Няма такова нещо. Има труд. Когато работиш, се получава“, твърди Таушански. За работата си разказва:

„Аз съм много разнолик. Правя графика, докато натрупам едно ниво. След това минавам на живопис. Същия ден мога да го направя. А на следващия ден да започна скулптура. Защото има насищане. Спирам за момент, а после пак се връщам на това, което съм започнал. Не можеш да правиш само черно-бяло. Но графиката е невероятна. Показва майсторството. Тя е мерило, дали имаш ръката на рисувач. Когато има боя, можеш да позамажеш нещата. Можеш да скриеш малко, ако не рисуваш добре. Но в графиката e по-различно. Като при скулптурата, където трябва да внушиш нещо с камък, метал, глина. Имам и дърворезби, които са много трудни за изработка, като при работата с камъка. Там няма грешка. Не можеш да поправиш, да залепиш. Сам си правя длета, сам си ги измислям. Преди да пристъпя към работа, всичко е обмислено как да бъде. Понякога си правя заготовка с глина, за да видя, как ще изглежда“.

Възхищава се на Микеланджело за това, как сътворява скулптурите си от камъка. „Това е страдание и възторг. Той е просто Олимп. Оттам вече надолу всичко слиза“, смята Таушански. В творчеството си се влияе и от картините на Пикасо, Ван Гог, Рубенс, Дьолакроа, редица други художници. „Отначало имаш един критерий, после надграждаш“, обяснява той.

Творбите на Димитър Таушански се раждат от самия живот – нещата, които среща по пътя си, анализира и пречупва през своята собствена призма. За това, колко време му е нужно, за да създаде една картина, споделя:

„Зависи как е настроението, как се получи. Понякога се получава на прима виста и става много добре. Понякога се измъчва и я оставям да си почине – тя от мен, а и аз от нея. След една седмица я обръщам, почвам отново и вече става. Защото в първия момент човек вижда едно, после като го анализира, вижда съвсем друго нещо“.

Началото на пътя на Димитър Таушански в изкуството е белязано от двойка по рисуване в III или IV клас. „Бях нарисувал есенна картина. Бях я направил цветово, с водни боички. И учителят така ме беше оценил. Но аз много наблюдавах нещата, после ги преосмислях. Обичах да гледам картинки, илюстрации на Борис Ангелушев, старите майстори. Ходех по библиотеките, търсех и винаги се възхищавах на това, как хората с един замах, с няколко драски пресъздават живота“, спомня си творецът. Днес негови картини са притежание на колекционери от България, САЩ, Германия, Великобритания. В САЩ през 2017 г. излиза книга, посветена на творчеството му, с автор проф. Лолита Николова.

Снимки: личен архив

Галерия