Истории от българските региони – част 5

Българските региони не могат изкуствено да се развиват равномерно

В четири последователни текста Радио България фокусира вниманието върхуинвестиционните и икономическите проблеми и предимства пред българските планови райони. Движейки се по часовниковата стрелка от Северозападния, Северния централен, Североизточния и Югоизточния планов регион, анализът на икономиста Адриан Николов* от Института за пазарна икономика (ИПИ) стигна до водещата икономическа зона в страната - Южния централен регион.

Три от административните области в региона граничат с Гърция, а област Хасково и с Турция. В региона е вторият по големина град в България - Пловдив, край който се събират ключовите за страната, а и за Европа пътни артерии - автомагистрала „Тракия” (от Черно море до София, част от Паневропейския транспортен коридор 8) и „Марица” (от Турция за Централна Европа, част от международния път Е80).

Голямата тежест на юг пада върху област Пловдив - районът извън София, който привлече най-много чуждестранни инвестиции в индустрията. Там се съсредоточиха нови производства с по-висока добавена стойност. Инвеститорите заговориха залипса на работна ръка, запривличане на работници отблизки градове като Пазарджик и дори Хасково“ – казва икономистът.

Преди Covid-19, предизвикателството пред Пловдив бе дали областта ще успее да задържи своя индустриален ръст, спиран най-вече от работната ръка. Адриан Николов акцентира и на един интересен пример, свързан с образованието в тази част на България

„Регионалните ни изследвания установиха, че  един от шампионите в рамките на училищното образование е родопският град Смолян. Чрез привличането на добри учители и инвестиции в училищното образование,властите постигат много добро задържане на учениците в училище и много добри резултати на националните зрелостни изпити. Там е по-висок делът на учениците, които продължават висше образование в университетите. Смолян е интересния пример, който да проследим - дали инвестициите в образованието ще се отразят на икономическия възход, какъвто имаме основание да очакваме.

Югозападният регион, в частта си между Гърция и Северна Македония, като че ли остава в сянката на София. Особено след като автомагистрала „Струма“ (която води до Гърция) съкрати пътя до областния Благоевград на 1 час.

„Благоевград страда през последните години най-вече от две тенденции в преработващата промишленост. Разпадането на тютюневата индустрия доведе до изчезването на няколко хиляди работни места. От друга страна, в районаважна роля играе текстилната промишленост. Тя е с много ниска добавена стойност и не успява да осигури висок жизнен стандарт. Ако човек е по-мобилен и има производствено знание, за него е много по-лесно да се премести в Пловдив или в Стара Загора и да работи в някоя от по-модерните фирми, отколкото да остане в шивашката индустрия в Благоевград.

Районът на Кюстендил (област, край която се събират българската, сръбската и македонската граници) по много характеристики прилича на Северозапада - силно застаряващ население, висока безработица и слаб бизнес. Но тук може би имаме основание да говорим, че близостта на столицата(София е на един час път с кола- бел. ред.) е изсмукала потенциала на района.

София е отделна икономическа история.

„Град София е отделна икономика, – посочва Адриан Николов, като поставя акцент на услугите:– В последните години има ръст на аутосорсинга и на информационно-комуникационните технологии. Но и силно индустриално развитие в София-област. Разглеждаме София и региона около нея като отделни икономически единици, а те са много обвързана икономическа цялост. В София-област са едни от най-силните индустрилани предприятия и минни компании, сред които и най-голямата фирма в България, която в няколко малки общини дава най-високите заплати.

Как да обединим тези истории в България, така че да се получи един щастлив край?

„Чудя се, дали трябва да ги обединяваме. Мисля, че всяка община разказва своето икономическо развитие, своето социално развитие, демография,образование, своя бизнес. Не е необходимо България да се движи единно в една и съща посока и да се развива с един и същи темп. Споменахме вече за за административна и данъчна реформа - и двете неща са нужни за да вървим напред, а по-слабите области да реализират потенциала си.

* Интервюто с Адриан Николов е направено в началото на пандемията от COVID-19, но икономическите и статистическите данни за развитието на регионите остават трайни като тенденция. Нуждата от промени в българската регионална политика също. А кризата породена от коронавируса, би могла да бъде катализатор за нужните реформи в бъдеще.

Още от категорията

Протеинови бонбони изненадват небцето с три традиционни български вкуса

Два символ а, с които хора от цял свят свързват България, са розовото масло и киселото мляко . Техният аромат и вкус удивляват всеки турист, решил да посети страната ни. Легенди се носят за лековитите им качества, а нобеловият лауреат за медицина..

публикувано на 30.06.20 в 11:10

София зае престижно място в европейска бизнес класация

София е в топ-20 на най-перспективните за инвестиции, технологии, иновации и стартъпи градове в Европа. Българската столица е на 20 място от 76 локации, включени в класацията Tech Cities of the Future2020/21 . При оценката са отчетени..

публикувано на 29.06.20 в 14:46

Кои са перспективните сектори за иновации в България

Началният капитал е едно от първите предизвикателства, с които се сблъсква всеки предприемач, решил да реализира идеята си за нов продукт или бизнес. За да получи шанс за помощ от набиращите популярност акселераторски програми, той трябва да представи не..

публикувано на 26.06.20 в 10:16