Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Държавата ще слага ред на пазара на автомобилни горива

Снимка: БГНЕС

За година държавата ще построи и ще пусне в действие поне 100 бензиностанции в големите градове и по магистралите на страната. Правителственото решение за това предизвика оживени и противоречиви коментари. 

Към настоящия момент пазарът на горива в страната е изцяло в ръцете на частния и по-точно на чуждестранния бизнес, където доминират няколко големи международни компании. Държавата навлиза на тази територия с амбицията да се превърне в един от основните играчи в търговията с петролни продукти на едро и дребно.

Какво се крие зад тези намерения и какви са очакванията на потребителите?

Примери за държавна намеса в търговията с автомобилни горива по света има немалко, като някои са доста обезкуражителни, други са по-добри. Венецуела, страната с най-големи резерви на петрол, остана без бензин поради провала на компанията PDVSA. Не толкова лошо стоят нещата в някои европейски страни, сред които сходната на България Унгария и Балтийските държави, но и там държавният дял е миноритарен.

Решението българската държава да навлезе в петролния бизнес има своята логика и цели, според неговите автори и привърженици. Предвижда се бъдещата компания да има най-общо две функции - да продава горива в своите бензиностанции и да съхранява горива в собствени складови бази, слагайки по този начин ред на пазара на едро и дребно.

"Намеренията са положителни. Те са в посока - повече конкуренция, по-ниски цени, по-добро качество, по-добре за потребителите, по-добре за всички. Това укрепва доверието в петролния пазар. Ние сме част от него, така че е по-добре и за нас" - казва Андрей Делчев от ръководството на влиятелната Българска петролна и газова асоциация. 

Според Симо Симов, заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, в последните 10 години държавата е направила много за "изсветляване" на бизнеса с горивата и в момента не може да се говори за монопол, а по-скоро за доминиращо действие на един производител. Във връзка с това той приветства идеята за създаване на складове, които да оперират като търговски дружества, тъй като това ще позволи на пазара да навлязат нови участници.

По-критичен към плановете на правителството е известният икономически експерт и председател на Института за пазарна икономика Красен Станчев. Той поставя въпроса за цената на проекта и изграждането на мрежата. „Щe бъдe мнoгo cĸъпo нaчинaниe, ĸoeтo нямa дa дoвeдe дo тъpceния eфeĸт, ocoбeнo в гoдинa, в ĸoятo c мoи ĸoлeги пpeдвиждaмe 2,2 - 2,3 милиapдa лeвa дeфицит caмo oт oтpacлитe, зaceгнaти от извънpeднoтo пoлoжeниe“, посочва експертът. 

Наблюдетели от бранша смятат, че изграждането на мрежата от 100 бензиностанции ще струва между 100 и 200 млн. лева, в зависимост от това дали терените, върху които ще се строи, ще са държавни или частни и каква ще е големината на обектите.

Засега министрите на икономиката Емил Караниколов и на финансите Владислав Горанов не дават конкретен отговор колко ще струва изграждането на веригата, как ще се финансира и каква възвръщаемост на вложението се очаква да има. Беше обяснено само, че не се мисли изграждането на бензиностанции да става с пари от бюджета, а, че компанията може да прибегне до заем.

Спорни остават идеята и проектът - преките участници в бизнеса с петролни и газови продукти официално твърдят, че я одобряват, докато икономическите неправителствени експерти смятат, че начинанието няма смисъл и е обречено на провал, подчертавайки, че „завръщането на държавата в изцяло частен сектор е нов етап от държавния капитализъм, който вече не просто прахосва пари, а иска да хване юздите на икономиката“.

Надеждите на крайните потребители това да доведе до намаляване цените на горивата в страната, които иначе се водят за едни от най-ниските в ЕС, вероятно ще се окажат неоснователни. Според експертите свръх очакванията за ниски цени са нереални. По-скоро ефектът от намесата на държавата може да се усети в по-плавен преход от по-ниски към по-високи ценови нива, при скокове на пазара.

Какво ще стане с появата на нов играч, в лицето на държавата, и дали прякото ѝ участие в реалния бизнес има смисъл или - не, бъдещето ще покаже.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

5 блок на АЕЦ

АЯР лицензира ядреното гориво на "Уестингхаус" за АЕЦ "Козлодуй"

Агенцията за ядрено регулиране издаде разрешение на АЕЦ "Козлодуй" за поетапен преход към нов тип ядрено гориво RWFA за V блок, произведено от "Уестингхаус". Процесът по преминаване към новия тип гориво ще продължи четири години. От агенцията..

публикувано на 22.04.24 в 14:30

Служебният премиер приветства Софийската среща на Виенския икономически форум

Ние сме гаранция за стабилност в региона, казва в своето приветствие към "Виенския икономически форум – Софийска среща 2024" служебният премиер Димитър Главчев, предава БТА. Изправени сме пред предизвикателства, които са последици от пандемията и..

публикувано на 22.04.24 в 11:31

София е домакин на срещата на Виенския икономически форум

Световни лидери, бизнес експерти и предприемачи се събират днес в столичната резиденция Бояна, за да обсъдят най-актуалните предизвикателства и възможности пред регионалната и глобалната икономика. Страната ни през тази година е домакин на срещата на..

публикувано на 22.04.24 в 06:00