Александру Драгич гради музикален мост между българи и румънци

Александру Драгич е румънски филолог и музикант, който посвещава голяма част от творческата си енергия на изграждането на личен културен мост към България и Балканите. Неговият път започва от музикално училище в родния му град Питещ, разположен в сърцето на румънската област Влашко, където той първоначално се фокусира върху родната си народна музика. Въпреки музикалното си образование, по-късно той завършва "Гръцка и румънска филология" в Букурещ, което му помага да открие многобройните допирни точки между различните култури в Югоизточна Европа. Още в детството си Александру прекарва време в селата южно от Питещ, а по-късно, когато се сблъсква с българските обичаи и езикови форми, с изненада установява дълбоките връзки между селските традиции на двете страни, което му позволява да разбира балканската култура в нейната цялост, а не само в тесните рамки на румънското.

Интересен епизод от професионалния му живот е сътрудничеството му с култовата комедийна трупа "Дивертис" (Divertis), чийто еквивалент в България е "Клуб НЛО" (актьорска музикална формация от едноименно телевизионно хумористично предаване по Българската национална телевизия в периода 1996 – 2004г.) . Александру има визуалната прилика с покойния актьор Йоан Гюри Паску – най-популярният актьор от Divertis, и е канен да участва в техните проекти. Но самият Алекс прави важното уточнение, че не е актьор, а само музикант. Неговата роля в трупата е свързана с изпълнението на песни и пародии на сцена или в телевизионен ефир, като по този начин той подкрепя състава след загубата на тяхната легендарна фигура

Интересът му към българския фолклор се развива на няколко нива, като една от най-силните връзки, които той припознава, е техниката на акордеона и неговата орнаментика, вероятно заимствана от гайдата. Драгич отбелязва, че много румънски акордеонисти изпитват искрено възхищение към българската школа, което се корени още в годините на социализма. 

"Познавам много акордеонисти от Румъния, които се възхищават от българската музика и техниката на акордеона. Не знам откъде знаят, но може би от радиостанции, които стигат до Букурещ. Ето, аз също в колата ми съм постоянно с новините от България на живо. Но вероятно не е само това – не знам дали българската публика знае, че в Румъния през социализма, по времето на Чаушеску, имаше само по два часа телевизия и хората с едни стари антени хващаха българската телевизия. Там имаше филми, имаше музика и оттогава съществува това голямо възхищение, защото техниките на акордеона в Румъния и България малко си приличат", обяснява Александру Драгич.

Процесът на усвояване на българския език за него започва сериозно преди около две години чрез самоподготовка с книги, граматика и филми. Благодарение на филологическото си образование той не намира граматиката за трудна и успява да достигне ниво, което му позволява не само да разговаря, но и да пее на български. Александру вече има записи на български народни песни, като споделя, че особено много му допада родопският фолклор, тъй като специфичното звучене на този регион подхожда на неговия глас.

Въпреки очевидните прилики между двата народа, Александру Драгич признава, че все още съществува сериозна дистанция и липса на достатъчен интерес между културите ни. Според него основната пречка е езиковата бариера и фактът, че за изучаването на съседния език се изисква голямо търпение, въпреки наличието на много общи думи. Той отчита и влиянието на историческите напластявания от времето на войните и социализма, но е убеден, че вековните мостове между българи и румънци са все още живи.

Гледайки към бъдещето, Александру мечтае за мащабен музикален проект, в който да обедини румънски и български мотиви:

"За момента мога само да мечтая. Това трябваше да е тайна, но щом ми задаваш този въпрос... Мечтая за един музикален проект, в който да се свири и румънска, и българска музика с много инструменти. Нещо голямо, нещо огромно – като проектите на Брегович например. Но в него да има българска и румънска музика – румънска от Влашко и от Молдова. Така ще мога да покажа и да докажа, че те много си приличат и че тези връзки са много силни."

А ето и още една от песните от българския фолклор, които Александру Драгич изпълнява на български език: