Фантазен трилър с готическа естетика – премиера на "Макбет" в Софийската опера

Столичните оперомани с нетърпение очакват новата постановка на "Макбет" от Верди по едноименния Шекспиров драматичен шедьовър. Премиерата е на 25 февруари, последвана от още четири спектакъла – до 1 март. На пресконференция по повод предстоящото събитие режисьорката Вера Петрова определи "Макбет" като "една от най-красивите опери, най-страстни музикални партитури, с изключителен колорит в музикалния изказ". В прочутото си изследване "Шекспир, нашият съвременник" известният полски критик и театровед Ян Кот отбелязва, че всеки исторически период намира в Шекспир онова, което търси или онова, което желае да види: "Тъкмо затова човекът на ХХ век не е ужасен – бихме казали, дори не е смаян – от Шекспировата жестокост. Той разглежда борбата за власт и взаимното изтребление на действащите лица далеч по-спокойно, отколкото много поколения зрители и критици през XIX век, по-равнодушно или, във всеки случай, по-рационално".

Ако зрителите и критиците от XIX век са били стреснати, трогнати и очаровани от несравнимия Ейвънски бард, Джузепе Верди – един от най-големите музиканти на това столетие, несъмнено е имал особени пристрастия към творчеството на Шекспир. Резултатът са три оперни шедьовъра – "Макбет","Отело" и "Фалстаф", а според Вера Петрова в първата от трите опери "невероятната симбиоза между Шекспировия мрачен сарказъм и патетично страстния, красив музикален език на великия Верди прави голямо предизвикателство за всеки екип извеждането на историята".

Режисьорката и художничката Мария Колева са решили да се придържат твърдо към ремарките на Верди в интерпретация, която няма да наруши историята, разказана в операта:

"Силуетите и декорите са Средновековие – мрачно, такова, каквото за съжаление и в нашето така наречено светло ежедневие виждаме: убийства, амбиции, власт, кръв. Целият свят, потопен в зловеща кръв – нищо ново под небето. Но ние го разказваме под формата на един фантазен трилър. С много интересна естетика на готически врати – остриета, които дават през цялото време усещането за тази опасност, която ни грози постоянно. Имаме един невероятен герой без текст (всъщност той е в текста на Шекспир), изигран от Александър Александров – нашия голям балетист. Надяваме се да ви разкажем история, която наистина да бъде фантастична и в същото време да запази този психологически трилър, който върви между главните герои. За мен това заглавие не дава отговори, а поставя най-тежките въпроси: кои сме, защо сме? Защо сме се родили, има ли смисъл човешкият живот и ако има какъв е той?...

Човешкото поведение, за наше съжаление, от годината, когато е написана пиесата на Шекспир, през годината на създаване на операта на Верди - до днес, не е претърпяло промяна. И в момента, в който видите на сцената това, което нашите артисти ще ви представят, ще усетите, без да ви го натрапваме със съвременни костюми, че всъщност нищо не се е променило във въртележката на така наречения "велик механизъм", който Ян Кот обяснява в шекспироведските си изследвания: "Убий, за да не бъдеш убит, унищожавай, за да не бъдеш унищожен, изкачи се на трона, за да не бъдеш в подножието на трона" – една въртележка на нашето битие, в което докато бързаме за утре и се мъчим да си спомняме вчера, забравяме кога е сега! Съвсем актуално е" – заявява Вера Петрова.

Мария Колева – художник на декорите и костюмите добавя:

"Ние търсихме сценичен образ, който да е симбиоза между реалното и метафизичното в този текст. Така се родиха тези тежки архитектурни кулиси, за които Вера спомена, тези остриета, които са напомняне за съответната историческа епоха, без да я илюстрираме дословно. Основната гама е по-монохромна, по-мрачна – за да представим епохата, която е една от най-мрачните в архитектурата въобще, с възможно най-малко светлина... Имаме и много интересни текстилни материали, които от всички вещици създават илюзия за сенки, газещи в една огромна локва кръв и сякаш разтичащи се в пространството. Това са основните силуети. Те са до голяма степен флуидни. Тези прекрасни вещици имат и страхотна пластика, която задвижва костюма и наистина го оживява, благодарение на нея ще се получи още по-интересен образ" – завърши Мария Колева като специално отбеляза работата на хореографа Риолина Топалова.

Гост-диригентът от Италия Алесандро Д’Агостини заяви, че в Софийската опера е срещнал невероятен хор и оркестър с огромен потенциал и е наистина доволен от постигнатите резултати. Той определи солистите като невероятен екип – певци, готови да изпълнят всички указания на Верди, които са изключително важни, за да даде наслада тази опера.

Баритонът Венцеслав Анастасов, който ще представи ролята на Макбет, познава произведението от ранното си детство:

"Бях на три години, когато моите родители Мария Венциславова и Анастас Анастасов – водещи солисти на Русенската опера, изпълняваха Макбет и Лейди Макбет. Затова тази опера е много специална за мен. Моят баща, който е изпълнявал Макбет, ми е дал някои насоки, които още помня. При работата над образа на Макбет той винаги си е представял, че всъщност Макбет и Лейди Макбет са двете страни на героя. Тоест - и Макбет, и Лейди Макбет живеят в него и съответно в дадени части на историята взима превес едното или другото, както доброто и злото се борят в нас".

Едно от нещата, което особено импонира на примата на Софийската опера Радостина Николаева е това, че в трактовката на Вера Петрова Лейди Макбет не трябва да бъде толкова жестока. Целта е не да се демонстрира жестокостта ѝ, а точно обратното – да се покаже нейната слабост чрез любовта ѝ към съпруга ѝ. И чрез тази любов, която се превръща в нейна слабост, да изпъкне човешката ѝ страна и това, че тя също страда.

"Изключително интересна и предизвикателна роля" – казва още една изпълнителка на Лейди Макбет – Габриела Георгиева.

"Роля в крайни контрасти: динамически, вокално, актьорски. Това е история за жена, която е много амбициозна и същевременно много влюбена в съпруга си. Която прави невъзможното, за да го подкрепи, загърбвайки всичко женско, всичко скъпо за една жена, за да може да застане до него като скала. Защото тя си дава сметка, че той е човек, който го иска. Иска властта, но няма достатъчно сили сам да я постигне. Тя плаща с живота си за това, че създава чудовище от него в стремежа си да го подкрепи. Той става тиранин, човек, който минава през трупове. И може би не само гузната ѝ съвест, а и това, което е създала от съпруга си, я тласка към този финал, към това полудяване. Много интересна роля!...

Елате да видите прочита на Вера Петрова – много дълбоко, много смислено, много провокативно към нас, актьорите. Благодаря на маестро Д’Агостини за това, че е диригент, който обича певците, който помага и който има какво да каже, за да се получат нещата по най-добрия начин. Въобще екипът е превъзходен. Костюмите са изключително красиви и много се надявам това, което ще ви представим да ви вдъхнови, да ви зареди, да ви накара да се замислите".

В премиерния спектакъл като Лейди Макбет ще видим младата италианка Алесандра ди Джорджо, Лилия Кехайова също ще изпълни ролята на Лейди Макбет. Като Макбет освен Венцеслав Анастасов ще се представи и Бисер Георгиев. Сред останалите солисти са тенорите Росен Ненчев и Даниел Дамянов, басите Светозар Рангелов и Петър Бучков, мецосопраните Иванка Нинова и Даниела Панчевска.

"Откривайки в Шекспировите пиеси проблемите на нашето време, съвременната публика често и напълно неочаквано открива, че е близко до хората от Елизабетинската епоха, или най-малкото, че е в състояние да ги разбира добре. Това особено важи за историческите драми" – пише Ян Кот. В новата постановка на "Макбет" в София мащабът на продукцията, сценографското решение и бляскавият солистичен състав обещават едно от най-значимите културни събития на сезона.