Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Стопан: Може би не съм от последните в занаята, а сред първите, които го възраждат

27-годишният Калин Даскалов е сред малцината майстори книговезци в България, признат и от занаятчийската камара

Калин Даскалов – Стопан
Снимка: facebook.com/iostopan
И днес в „Радиоприемница“ ви срещаме с представители на изчезващи професии и занаяти. Колкото това явление да е относително, спорно и дори някои да го отричат.

А причини има достатъчно: дали заради новите технологии, дали – от появата на други професии или затихването на интереса и търсенето на даден продукт или услуга.

Калин Даскалов – Стопан, е 27-годишен, но е признат от Софийската занаятчийска камара за майстор книговезец.

Стопан има различни значения, но на мен ми привлече вниманието човешкият аспект, ролята на пазител на семейството във фолклора. Този приказен образ ми хареса – пояснява Калин в началото на срещата. – Това е нещо, към което се стремя.

Стопан съвсем искрено разказва, че не е имал представа как се изработва книга, томче, докато не му се е скъсал тефтера и той решил да проучи.

Има лесни начини да направиш нещо просто, но здраво.

Потърсил кожа и купил яке „втора ръка“, за 5 лева. Направил нещо здраво, но „отвратително“ и решил, че може повече…

И така е досега – стреми се да се старае и да отстранява всеки възникнал проблем все по-добре.

Дошъл моментът, в който се нуждаел не само от изработка и пласиране, но и от признание.

При един майсторски изпит или трябва да си чиракувал, или да имаш достатъчно и доказана практика. А при Стопан нямало нито едно от двете…

Въпреки че станало бавно (признанието като майстор), той не е забравил помощта от Софийската занаятчийска камара. Колегите му помогнали и за изложбата, която подредил тази година.

Едно от последните му художествени произведенияСега се занимава повече с изработване на празни книги, по-малко – с преподвързване, признава, че не е специалист по реставрация.

Стопан наистина е от малкото майстори книговезци.
Бих се радвал да сме повече.

На въпрос „Приемаш ли го като присъда – че си един от последните?“, той отговаря:
- Може да се каже и „един от първите“…Един занаят в един момент от изчезващ може да стане възраждащ се.

Към неговите изделия в един момент се присъединява неговият баща, който е бижутер. И дизайнът става без много разговори. И това прави радостен не само Стопан, но и неговият баща.

Търсенето на изделията му е от различни хора, най-често за подаръци, награди. А има и такива, които не казват за какво ще използват поръчания продукт… Мистерия…

Тази година Стопан е преживял първото си международно участие в състезание, организирано от една от големите гилдии в Англия. Категорията му изисквала лично негово участие и в подвързията, и в самата книга.

Стопан използвал ръчна хартия (собствена изработка), изписана калиграфски лично от самия него, със сребърен обков (с помощ от баща му)… И разбрал, че някои хора (в другите страни) са се занимавали с този занаят десетки, десетки години, усъвършенствали са се дълго време и това личи… Освен това хубавата книга не е непременно пищно украсена.

Сега Стопан е ентусиазиран да продължи да се учи. В чужбина, разбира се. Готви се да гледа в нечии други майсторски ръце. И него да го гледат.

Няма търпение да тръгне…

Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.