Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Нови лаборатории ще дигитализират българското културно наследство

Националният етнографски музей съдържа над 50 хиляди артефакти, събирани от 1906 година насам, от всички региони на България, от българските общности в чужбина, от различните културни, етнически и религиозни общности които населяват страната ни. Важен архивен център за нематериално културно наследство от гледна точка на богатствата които съдържа. Пример за неговата уникалност са запазените пълни записи на всички събори на народното творчество в Копривщица от 65-та година до днес. И всичко това все още на носители, които не са достатъчно трайни.

Именно поради тази причина Националният етнографски музей, като част от консорциума Наследство.БГ, избран за изграждане и развитие на Център за върхови постижения по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, ще изгради три нови лаборатории за дигитализация на движимото и недвижимото културно наследство, за да бъде то съхранено и предадено на бъдещите поколения на България.

Повече за проекта и къде ще се реализира, разказва доц. д-р Петко Христов, директор на Института за етнология и фолклористика.

Архивът на ИЕФЕМ  е един от най-старите в държавата и е наследник на архива създаден в Народния музей, който е опазен и до днес въпреки, че през 40-те години по време на Втората световна война бомби попадат точно върху сградата, в която се е намирал музеят. Значителна част от него е унищожена както и архивните документи. Но тогавашни учени са успели да съхранят голяма част от него,  запазвайки го в мазето на днешното 7-о училище и след това пренасяйки ги в сградата на Двореца, където през 50-те години е създаден Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. До ден днешен това богатство се опазва там, но съвременността изисква други условия и форми на неговото съхраняване и представяне. В научния архив се пазят плаки с образи, рисунки и акварели в допълнение към текстовете, които представят пълноценно народната ни култура. 

Ани Кирилова, гл. ас. в Института разказва повече за това богатство, как и защо е важно то да бъде съхранено, а също така допълва картината около залите на Двореца, в който ще се помещават новите лаборатории.


Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Жана Казанджиева

Доц. Жана Казанджиева: След дезинфекция задължително трябва да се погрижим и за кожата

В условията на пандемия от коронавирус, освен социалната изолация, Световната здравна организация, Министерството на здравеопазването и всички специалистите препоръчват като важна мярка срещу разпространението на заразата редовното миене на ръцете с вода и сапун, кактo и употреба на дезинфектанти. Но много от хората, които често използват силни..

публикувано на 29.03.20 в 11:20
Портрет на Александър Пушкин от Василий Тропинин

Пушкин е бил най-продуктивен през 3-месечна карантина в Болдинската есен на 1830 г.

По време на епидемията от холера през 1830 г. Александър Пушкин прекарва три месеца в карантина в имението Болдино. Там той написва някои от най-добрите произведения на руската литература, припомнят запознати с неговата биография. Епидемията от холера през 1830 и 1831 г. в Русия е част от първата официално регистрирана пандемия на холера,..

публикувано на 28.03.20 в 10:57

"Часът на Земята" - виртуално, но с глобална казуа

На 28 март ще се проведе добре познатата вече екологична инициатива "Часът на земята", чиято цел е да насочи общественото внимание към свръхконсумацията на енергия и влиянието ѝ върху околната среда. Всеки може да се включи и да изрази своята съпричастност към глобалния проблем с измененията в климата, като в продължение на час, между 20.30 и..

обновено на 28.03.20 в 08:25

В Самоков възрастни хора в дом шият маски

Хората в Дома за възрастни „Семейство д-р Калинкови“ в град Самоков , шият предпазни маски като терапия. След като за тях, мерките трябва да са още по-строги, възрастните заменят обичайните си занимания и разходки с игра на табла и трудотерапия. Вместо да се поддадат на паниката и страха от коронавируса, те избират да бъдат полезни за..

публикувано на 27.03.20 в 17:58

Кибервируси по време на коронавирус

Пандемията от коронавирус, работата на компютър от вкъщи и дистанционното обучение създават благоприятна среда за съществуването на един друг вид вируси – компютърните. За какво да внимаваме, докато сме онлайн, и как да не се хванем на „въдицата“ на фишинг имейлите? Пред Радио София Павел Георгиев от Българската асоциация на..

обновено на 27.03.20 в 16:53
Ваня Григорова

Ваня Григорова, КТ "Подкрепа": Трябваше навреме нов дълг за подпомагане заетостта

Категорично недостатъчна е помощта от държавата, с която се поемат 60 % от заплатите на служителите в няколко сектора. Това каза Ваня Григорова , икономически съветник на КТ „Подкрепа“. Според нея правителството е пропуснало момента, в който да вземе заем от Евросъюза за отрицателни лихви. Припомняме, че правителството анонсира..

обновено на 27.03.20 в 14:58
Доц. Петя Банкова

Доц. Банкова: Уроците на традицията казват - в такива ситуации хората се справят заедно

В дни на   изпитание, човек „изважда“ най-доброто от себе си – солидарност, съпричастност, опита си да реши проблемите си като общност. Индивидуалното оцеляване може би е възможно, но ние сме социални същества и ако слушаме уроците на традицията, хората се справят заедно. Това обясни в ефира на Радио София доц. Петя Банкова – етнолог от..

публикувано на 27.03.20 в 13:21