ЕС отделя средства за иновации чрез програма „Хоризонт Европа“, но и по други програми – общо около 130 млрд. евро. Важното е обаче още сега всички потенциални потребители да се запознаят с новите правила, по които проекти ще печелят финансово подпомагане през следващия 7-годишен програмен период.
Това подчерта пред Радио София проф. Теодора Георгиева – главен експерт към фондация „Приложни изследвания и комуникации” по програмата Иновации и подкрепа за бизнеса.
България си беше поставила като национална цел до 2020 г. да достигне изразходване на средства за научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1,5% от БВП, и то при 3% средно европейско ниво. Ние обаче стигаме до половината от националната цел. България трябва изпреварващо да се развива в тази насока, защото сме на разстояние от средното европейско ниво. За съжаление това не се случва.
„Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и за следващия програмен период запазва 4-те основни приоритета: Мехатроника и чисти технологии; Информационни и комуникационни технологии (ИКТ); Качество на живот (вкл. и здравеопазване); Креативни и рекреативни индустрии.
За поредна година констатираме, че у нас бизнесът е отличникът в правенето на иновации (0,54% от 0,75% БВП). Дори инициативата най-често идва от бизнеса, а не от другите звена – институти, университети.“
През изминалия период около 580 български проекта са били успешно финансирани с около 106 млн. евро. Една трета тези средства са привлечени от български изследователски организации (институти на БАН). Важно е да се отбележи, че над 30 млн. евро са били за иновативния бизнес в България.
Връзката между изследователската дейност с иновациите се проявява по отношение качеството на живот, производителност, конкурентоспособност на страната, допълни Теодора Георгиева.
„Става дума и за проекти, които добавят стойност на само на национално, но и на европейско ниво. Иначе не биха спечелили средства по програмата. Това, което може да допринесе до по-голямо българско участие, е по-широкото информиране за предстоящото, както и създаване на умения за писане на успешни проекти.“
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
Трите стълба на европейското финансиране за следващия програмен период са свързани със справяне с глобалните предизвикателства, отворената наука и отворените иновации.„Това означава, че хората, фирмите и институциите трябва все повече да си говорят и да са отворени един към друг, да изпълняват съвместни проекти.“
Резултатите ще се усетят след няколко години, но началото трябва да се постави.
Как се празнува Лазаровден в село Шишковци – родното място на художника Владимир Димитров-Майстора? Това може да разберете, ако се отзовете на поканата от кмета Илияна Петрова, и посетите селището на 10-ина километра от Кюстендил тази събота, 27 април. "Спряхме се на този празник, заради позабравените традиции – обясни пред БНР-Радио..
Режисьорът Олег Степанов, продуцентът Траян Велев и актрисата Десислава Моралес са екипът, който стои зад множество инициативи, за които разказаха при своето гостуване в предаването "Добър вечер, София". Първият спектакъл разработен от тях е "Островът на съкровищата". Идеята за създаването на детско представление идва от Олег Степанов,..
55 души на сцената е ангажирал композиторът Йордан Владев, за да представи авторския си концерт, озаглавен "Musicca Per Dramma", в Централния военен клуб (ЦВК) в София. Събитието е насрочено за 28 април, навръх Цветница. "Това е проект, който е базиран върху музика за театър, за кино, която съм писал през последните над 20 години...
Клубът на фоторепортера отново отваря врати в подлеза под Ларгото. След обновяването, в него ще бъдат представени фотографии на изявени български и чуждестранни фоторепортери от национални медии. Те ще покажат най-силните си кадри от България и света. На 14 май ще бъде открита изложбата “Фотожурналистиката е жива“, която показва състоянието на..
Първият си съвместен музикален проект осъществиха Виолина Доцева и Кристина Топалова - KEYA , споделиха те пред Радио София. „Преди това имахме един музикално-театрален проект, по сонетите на Шекспир, който аз инициирах. Не познавах тогава Виолина и си казах, че много ми харесва нейната енергия и нейното излъчване, и искам да работя с нея“,..
Започна реконструкцията на тротоари в район „Надежда“, каза пред Радио София кметът Димитър Димов. „На няколко места в момента се изграждат нови тротоари – на ул. „Вера Игнатиева“, около 101-во училище. Приоритетно изграждаме нови тротоари, там където липсват около детски градини и училища. Около 24-та ДГ ще се правят нови тротоари, там работим и по..
Приключи проектът за достъпна градска среда „Зелен коридор на здравето в „Надежда“, реализиран в рамките на проект URBiNAT. Целта е да се активира физическата активност на жителите на района, каза пред Радио София Милена Ташева, която представлява академичния партньор на Столичната община по програма „Хоризонт 2020“. Тя добави, че е изграден..