Държавата няма да компенсира собствениците на винетни стикери, които заради извънредното положение и КПП-тата в страната, не са могли да пътуват и да ползват пътищата, защото не знае как да компенсира едни без да ощети други. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов, цитиран от БГНЕС.
„Законът за мерките и действията по време на извънредното положение не определя в нито една своя норма режим на неплащане на държавни такси, към които спадат и таксите за ползване на пътната инфраструктура на база време. Важен аспект на таксуването чрез винетки е, че този начин на таксуване не е обвързан с брой и дължина на всяко от пътуванията“, смята министърът на финансите.
Като се отчетат въведените мерки по отношение на пътуванията, става ясно, че са ограничени единствено пътуванията с цел туризъм, социални контакти, култура, образование и спорт, смята още Горанов. Тези до работното място, снабдяването на храни и стоки, както и пътуванията с цел грижа за възрастни хора, са разрешени, допълва министърът.
След като не са ограничени напълно абсолютно всички пътувания, то министерството на финансите смята, че не съществува „изпълнима еквивалентна мярка под формата на компенсация за притежателите на винетки, която да не дискриминира една група потребители на пътя спрямо друга“.
Повече от четири пъти е намаляло закупуването на годишни винетки за първите две седмици от извънредното положение, сочат данни на МРРБ. Ползването на седмичните и уикенд винетки е намаляло трикратно.
За периода от 13.03. до 01.04. са закупени 71 360 годишни стикера, 988 месечни, 1587 тримесечни, 36 192 седмични, и 9 140 уикенд винетки. За сравнение за същия период на миналата година са продадени над 130 хиляди годишни винетки, над 15 хиляди месечни, 2 463 тримесечни, близо 91 хиляди седмични, и близо 30 хиляди уикенд винетки.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството би трябвало да има водеща роля при обсъждането на компенсациите, завършва Горанов.
Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Мила Минева и рапърът Матю Стоянов (Жлъч). Заедно с водещата Антония Каменичка, част от темите, които дискутираха бяха: - Възможен ли е зеленият преход? - Велоалеи срещу паркоместа - как се взимат решенията в София, как общуват гражданите? - Пропуснати ползи за българската икономиката, заради това,..
Фондация „Заедно в час“ публикува свой анализ, в който обръщат внимание на липсата на темата за качествено образование от страна на всички политическите лидери, така че от училищата да излизат подготвени за успешен живот хора. „През последните пет години българските граждани са избирали президент, парламент и местни ръководства осем пъти...
Зам.-кметът с ресор строителство Иван Матов подава оставка. Във фейсбук той написа: Общинският съветник от ГЕРБ - СДС Георги Георгиев коментира пред БНР: "Кабинетът на кмета се клати! Очевидно има големи проблеми там, за които ние алармирахме. Защо зам.-кметът на София си е подал оставката? Къде е кметът? Кой ще изпълнява строителната..
Необходими са реформи за по-голяма финансова автономност на общините, стана ясно по време на заключителната пресконференция по проект „Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България“. Националното сдружение на общините в Република България от години алармира за необходимостта от..
От 4 до 6 април 2024 г. в София се проведоха "Литературни срещи" . Изданието беше специално, защото започна с отбелязването на 10-годишния рожден ден на фондация "Прочети София" – организатор на събитието. Темата на пролетните "Литературни срещи" неслучайно е била "Порастване" – растежът като зрялост, като мъдрост, като фин баланс между..
На 18 април 2024 г. от 19:00 ч. "Мулти култи колектив" кани всички желаещи на едно много специално шоу "Мигранти с таланти", с невероятни артисти от 13 държави. Това са мигранти от Полша, САЩ, Украйна, Ирландия, Аржентина, Турция, Индия, Германия, Словения, Иран, Англия, Етиопия, Гърция… Те живеят и работят в София от години и разнообразяват и..
"Полезен ли е моят глас?" и как младежи от 4 държави работят по стратегия за насърчаване на избирателната активност? Студенти и ученици на възраст от 18 до 25 години от България, Франция, Испания и Швеция проучват причините за ниската избирателна активност и за спада на доверие в институциите на местно, национално и европейско ниво. Младежите..