Овчарската торбичка е едногодишно тревисто лечебно растение. Познати са два вида - обикновена овчарска торбичка  и румена овчарска торбичка. Тя е широко разпространена. Среща се  по поляни, ниви, край пътища, навсякъде, но най- често местообитанията и се намират на открити терени. В различните региони на страната я наричат също гъшарка, бабини гниди или старчец.Съдържа алкалоиди, гликозиди, танини, органични киселини, сапонини, витамините С и К и в значителни количества калиеви соли.

Овчарската торбичка започва развитието си през пролетта  и цъфти до края на месец август и много лесно може да бъде разпозната.

У нас овчарската торбичка се добива изцяло от дивата природа. Килограм билка в свежо състояние се изкупува средно за 0,5 лева. За добиването на 1 кг. суха билка са необходими  четири и половина  килограма суровина. Цената на сухата билка в аптечната мрежа е около 25 лева за килограм. По статистически данни за периода от 2001 до 2005 средно са изнасяни по 5000 кг. суха дрога годишно.

Най- добрият период за бране е по време на цъфтежа и образуването на свежи плодчета, когато растението съдържа най-голямо количество биологично активни вещества. От надземната част се събира стрък от върха на съцветието на дължина 20 – 25 см.

Обикновената овчарска торбичка е кръвоспираща билка, използвана в народната и традиционната медицина. Употребява се само в сушено състояние под формата на чайове и извлеци, но е важно да се знае, че употребата на билката и продукти на основата на овчарската торбичка при бременни е забранено. 

Особеното географско положение на нашата страна като южна граница на средноевропейската флора, северна на средиземноморската и западна за източноазиатската, определя действително богатото разнообразие на българската флора / 3567 вида/ и в частност на лечебните растения. Върху запасите на лечебни растения силно влияние оказва  начина на експлоатация на находищата и съблюдаване на периодите на възстановяване и покой в естествените им местообитания. Най- заинтересувани от опазването  и устойчивото ползване на лечебните растения са хората, добиващи този ценен природен ресурс, защото дейностите по билкосъбирането и билкозаготвянето осигуряват поминък  и доходи. Билкосъбирачите са добре информирани за календара на билките и за добрите практики за събиране, рязане, сушене, пакетиране и транспортиране на билките и спазват определените за всеки процес стандарти. Така не се нарушава  възстановителният потенциал на популациите, зависещ от биологичните особености на вида и се добива добра като количество  и качество суровина, за която се получава и добра цена. Опазването и устойчивото ползване на лечебните растения е в интерес на българската природа и на българската икономика.