Ирина Недева: "Фалшивите новини са част от променената реалност"

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) изготви позиция по отношение на противодействието на феномена „фалшиви новини“. Тази позиция е резултат от консултация с всички 20 национални секции, а процесът е координиран от Ирина Недева, председател на българската секция на АЕЖ. С решение на Конгреса на АЕЖ през ноември 2017 във Вилнюс, Недева беше определена за специален представител по тази тема на организацията. Позицията на АЕЖ е подадена и в рамките на обществена консултация, организирана от Европейската комисия.

Ирина Недева: Много е важно да знаем, че този феномен съществува и живеем в една променена реалност. Тя е променена благодарение на няколко основни характеристики на новия тип комуникации. Те са бързи, те са инстантни, приличат на инстантно кафе и скоростта с която се разпространяват е едно ново качество, нов тип, нов модел на комуникация. Една фалшива новина може да бъде изключително бързо разпространена на базата на възможностите които предлага интернет.

Водещ: Това е така, разбира се, но до колко ние самите носим тази отговорност, защото до голяма степен социалните медии са тези които разпространяват тези фалшиви новини, а често зад социалните медии стоят съвсем обикновени хора, които не могат да различат фалшивите новини?

И. Н: Всъщност, това което се случва с медиите е наистина революционна. Всеки човек може да бъде медия, всеки във своята социална мрежа, своя социален балон, със своите връзки произвежда някакъв вид информация, някакъв вид „новини”. Много голяма част от тях обаче почиват върху „чуто”, „казано”, „помислено”. В информациите които разменяме има голяма доза полуистини, „факти” които всъщност не са точно факти. Заключения които не са направени по истинската логика, по която се аргументира едно или друго твърдение. И когато ние „шерваме” и споделяме всички тези полуказвания, полутвърдения, ние всъщност произвеждаме огромен „шум” в комуникационните канали в комуникационната система. Когато обаче говорим за феномена фалшиви новини, говорим за целенасочено използване на подменени факти с цел да се увеличи недоверието в демократичните институции. В този смисъл сме много доволни от извода до който стига работната група на високо ниво към Еврокомисията. Техният доклад показва, че са стигнали до същите изводи до които стигна и Асоциацията на европейските журналисти- феноменът фалшиви новини е насочен към това, да подбива доверието към демократичните институции и по важното, в демократичните свободи. Много по малко фалшиви новини се произвеждат забележете, към банковата сфера, икономиката или системите за сигурност. Много повече фалшиви новини се произвеждат за политически свободи, които са фундамент на ЕС. И още нещо което ни удовлетвори от начина по който Еврокомисията, благодарение на тази работна група разглежда темата фалшиви новини, е че, на хоризонта не се вижда, създаване на специален орган, на нещо като Министерство на истината в което някой да казва, кое е вярно и кое невярно и да се правят регистри на медии. А подобни гласове се чуват, включително от представители на български медии близки до властта, които казват - „хайде някой оторизиран, независима инстанция, но създадена по някакъв модел, да казва кое е истина и кое не”.

Водещ: Наистина известно време в европейските бюрократични структури се говореше за създаването на такъв орган, който за се бори с фалшивите новини, да се финансират алтернативни медии. Къде е границата между това, да се получи някакъв полурепресивен орган и реална борба с фалшивите новини?

И. Н: Реално борба с фалшивите новини не трябва да очакваме от един единствен орган. Бил той на европейско ниво или на ниво национални правителства. Трябва да се противодейства на полуистината и на подменените факти и манипулацията, но това трябва да го правим всички. Хората трябва да осъзнаят, че стават жертва на манипулации. Както например го разбраха хората в Обединеното кралство, по трудния начин, заради Брекзит. Хората трябва да си дават сметка, че могат да повлияят, на това да спрат разпространението на фалшиви новини, да се усъмнят. За това трябва повишаване на медийната грамотност, инвестиции в хора, а не създаване на алгоритми и изкуствен интелект който да отсява кое е истина и кое лъжа. Това значи и инвестиция в качествена, професионална журналистика.

Водещ: Това за качествената журналистика е важно поради една причина. От една страна професионализма струва скъпо, искат се повече средства, време. От другата страна стои човекът медия, който може да бълва новини от апартамента си и и които няма да му костват абсолютно нищо.

И. Н: Безспорно. Има лош баланс, неравностоен баланс на силите. За истината се изискват много повече усилия, ресурс и време. Тя изисква наистина проверка. Докато една лъжа е мигновенна, мълниеносна и като разликата между фаст фуудс и добрата, здравословна храна която си приготвял дълго, с любов и отговорност.