Кървави избори в Турция - трима убити при въоръжена свада

Регионалният лидер на Добрата партия в Ерзурум загина при възникнала престрелка, още двама са убити, предаде кореспондентът на БГНЕС. Инцидентът е станал по време на обиколката на Мехмет Дурмаз и групата му в района, има ранени, които са транспортирани в болница. Все още не се съобщават подробности, няма и официална информация, за това написа в страницата си в Туитър партийната структура. Пред изборна секция в Истанбул зам.-председателят на Добрата партия Юмит Йоздаг бе нападнат от група привърженици на управляващата Партия на справедливостта и развитието, двама от придружаващите го са ранени, 6 от нападателите са задържани.Добрата партия бе създадена от отцепници от Партията на националистическото действие, Мерал Акшенер е нейният лидер и единствената жена кандидат за президент на днешните избори. По-рано през деня в Суруч, провинция Шанлъурфа, възникнаха безредици след спречкване между две групи пред училище, където са разположени избирателни секции, трима са ранените, има и арестувани. В други 6 училища в същия град бяха регистрирани сблъсъци между групи с различни политически пристрастия.

В 4 провинции в Турция се води разследване срещу 10 чуждестранни граждани, които са се представили като наблюдатели на предсрочните избори за президент и парламент, предаде кореспондентът на БГНЕС. Припомняме, че 16 месеца по-рано от очакваното, след близо 2 години извънредно положение и на фона на икономически трудности, десетки милиони турци гласуват за президент и парламент днес.

По информация от турското МВР трима французи в Агръ, трима немци в Шърнак и четирима италианци в Батман и Диарбекир са опитали да се намесят в хода на гласуването. Те обаче нямат акредитации и не са наблюдатели на ОССЕ. До обяд няма регистрирани проблеми в изборния ден, съобщават от министерството. За охрана на реда са ангажирани над 531 000 служители от силите за сигурност, в това число 264 526 полицаи и 195 695 жандармеристи.

Президентският дворец и сградата на Висшия изборен съвет са под изключителна охрана, те са обградени от тежкотоварни камиони и водоструйни танкове. Изборните секции бяха отворени в 8 ч. тази сутрин, гласуването приключва в 17 ч. местно време. Турските граждани в чужбина дадоха вота си в периода 7-19 юни.

Президентът Реджеп Ердоган изрази задоволство от високата избирателна активност и посочи, че до 13 ч. тя е надхвърлила 50%. Той припомни, че на априлския конституционен референдум от миналата година 85% от гласоподавателите са отишли до урните. В най-развитите страни активността по избори отбелязва едва 30%, ние и в това отношение сме първенци, подчерта Ердоган, след като внукът му пусна неговата бюлетина в Истанбул.

За първи път в изборната история на Турция са организирани мобилни комисии и урни, които предоставят възможността на 17 258 старци и хора с увреждания да упражнят правото си на глас, съобщава Анадолската агенция. Тази държавна медия сформира огромен екип от специалисти, които проследяват нарушенията в изборния ден, освен това бдят в социалните мрежи и анализират съобщенията на потребителите. Ръководителката на Мисията на ОССЕ посланик Одри Гловър заяви пред журналисти в Анкара, че засега наблюдателите не се сблъскват с проблеми. Те наблюдават хода на гласуването в много и различни точки на Турция, ще присъстват и на преброяването на бюлетините и от чужбина. Мисията се състои от 330 души, общо 415 са наблюдателите от международни организации.

Анализатори и правителствени лидери се надпреварват с определенията за предсрочните избори, като ги наричат тържество на демокрацията, нова ера в историята на страната, най-важният и решаващ вот. Този вот ще промени формата на държавното управление и ще превърне Турция от парламентарна в президентска република. Според последните поправки в Конституцията, които влизат в сила още утре, всички лостове на изпълнителната власт ще бъдат в ръцете на президента, а парламентът ще се отдаде единствено на законодателните въпроси. Така щяла да се минимизира всяка възможност за натиск и влияние на изпълнителната власт върху законодателната.

Според сега действащото законодателство, законопроектите, изработвани от правителството, се пращат в парламентарните комисии и се гласуват в парламента. От утре обаче системата за вземане на решения ще претърпи промени. След като администрацията на министър-председателя се опразни, лично президентът ще внася в парламента законопроектите, при това пряко в ръководството му, а то ще ги разпределя по комисиите. Докато досега министерствата регулираха обществените дебати и становищата на експертите, и внасяха в парламента вече завършен проект, а на депутатите им оставаше само да правят промени в текстовете, вече по силата на новата система парламентарните комисии ще организират обществените обсъждания.

Така позициите на неправителствените организации, на експертите и учените ще се отчитат в самия законодателен орган. Проблемът с преодоляването на 10-процентовия праг отпада на днешните избори, тъй като основните политически сили в страната се явяват в състава на блокове и коалиции.

Прогнозите на експертите са категорични – не повече от 7 партии ще влязат в парламента. Броят на депутатите се увеличава от 550 на 600 души, а възрастта за участие в парламентарни избори бе намалена от 25 на 18 г. Според новата система на управление на държавата президентът ще бъде считан за държавен глава и главнокомандващ, той ще назначава вицепрезидентите и министрите.