Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Зададените и незададени въпроси на Радичков

Снимка: Архив

Паметниците показват душата на Радичков, който не беше "лакомник" за слава, смята неговият приятел от детството -  художникът проф. Галилей Симеонов. Тяхното приятелство започва още от ученическите години в Берковската гимназия. Преминава през различни изпитания на времето и остава чисто и днес, въпреки физическата раздяла с Мъдреца на Калиманица.

Дали защото са израснали на едно и също място - на няколко километра от брега на Огоста, дали защото са закърмени с невероятния фолклор на Северозапада, дали защото са пили от онази вяра, която се опита да събере техният земляк Димитър Маринов, но има много общо в техния поглед към света, а професорът и днес говори езика, който си остава малко чужд за мнозина българи.Снимка

Всичко започва в детството. От училищния чин в класната стая, от невероятните преподаватели, които ги учели да бъдат открити и да не спират да търсят, от предизвикателствата на времето и от нестихващия копнеж да съхраниш нещо, което времето иска да унищожи.

Като детските спомени от едно изключително жизнено село, тръгнало да прави църква, но не успяло, защото властта се сменила и  дори решили да направят на мястото язовир. Нещо се случило и амбициите им не успели напълно.

Хората преместили всичко. Оставили общия паметник на загиналите във войните за освобождение. Не могли да преместят и вековния дъб, който преди десетилетия надничал в класните стаи на съседното училище, а днес стои самотен. Но неговия шепот е записан, успокоява ме проф. Галилей Симеонов.


СнимкаЗа този живот и тези хора - малките хора с уж малки истории, разказваше Радичков, продължава неговият приятел . От този живот никога не поиска да се отдели и художникът Симеонов. Още в училище те  предначертали пътищата в живота - единият ще пише,  другият ще рисува.

Месец януари е най-любимия на големия български писател Йордан Радичков. Може би и затова той си отиде на днешния ден преди 15 години. Разговорът с проф. Галилей Симеонов е направен на метри от последния паметник на Радичков и той е в Монтана:

Пълно е с въпросителни около мен. Йордан, милия, Бог да го прости, се оплакваше от това. Той първо каза: "Животът е един огромен въпрос". След това започна да се занимава в детайли с най-малките неща в живота. Той е големият майстор на темата за малките неща в малкия човек - колко са големи, дори бих казал: огромни!

СнимкаНие сме на метри от може би най-новия паметник на Радичков в България. Достатъчно ли е един паметник,  за да запомним Радичков?

Е, той не беше лакомник. Те са три. Има в София. Там го направи Емил Попов, с него сме другари от преподавателските години. Той като селянина винаги обича дълбоката бразда и мисля, че направи нещо много хубаво.
Няма да го сравнявам с Георги Чапкънов (автор на паметника в Монтана) - той има други прелести. Като майстор той отдавна носи нещо много искрено и стабилно.  Ръцете на Йордан и това тяхно кръстосване, има един много хубав ъгъл. Това е в репликите на Леонардо, на Микеланджело...
Снимка
Може би повече от 70 години продължава Вашето приятелство с Йордан Радичков. Какво Ви свързва и какво Ви направи такива приятели?
СнимкаНе съм мислил и не мога да кажа. Но мисля, че нашият произход - от едно средно и едно бедно семейство, ни сближи много в Берковица. Аз имах ненаситна жажда нещо да му дам. Той имаше ненаситна жажда да ме предпази да не прекалявам. Така между нас се изгради едно доверие за добруване в Берковската гимназия. Учителите там бяха много добри и много ни обичаха. Това бяха учители, които заставаха на катедрата с изключително разположение и ние го улавяхме.
Йордан седеше на последния чин, но все го дърпаше една бедност назад и това ме правеше леко печален. Квартирите ни бяха близо една до друга. Не зная как я плащаше, не зная и какво ядеше, но зная, че всичко беше ежедневна оскъдица. И в ежедневието се изгради едно приятелство, пълно с искреност и лека болка, защото ние не можехме да правим нещо голямо, но се стопихме в едно приятелство.
СнимкаБеше ли оценен той?
Не мисля. Той е толкова модерен, толкова иносказателен и точен, че много от хората, които се въртяха около него, понякога ми приличаха на клакьори, без да се прочели за нещо, което той е написал... Йордан е един нов театър! Ние не дадохме необходимата оценка на това, което направи.
Той много се радваше на Методи Андонов. Методи беше едно изключително дарование и може би най-точно "напипа" Йордан, но той през цялото време "изнемогваше" в пиесите, ако и Йордан да беше доволен. Като летяща комета се отдели "Лазарица".
Григор Вачков, който беше учил правоговор при литературния критик и историк проф.  Димитър Митов, направи голяма прелест....
От Италианския ренесанс - и в изобразителното изкуство, и в литературата - Йордан Радичков се качи на нивото на италианците! Той е  баща на един ренесанс у нас, с който тепърва ще подквасваме нашия театрален живот!
Според мен, Йордан изтръгна от душата на Северозапада, който е един беден край. Йордан винаги отбелязваше бедността като състояние на северозападния човек, от което той се е "омотал" и стои малко странен. Йордан го избави от тези неща, направи литература от тази природа в неговия говор, в неговото мислене и вдигна нивото на една изключителна литература.
Йордан толкова добруваше с душата на хората от нашия Северозапад, това е въпрос на една високочестотна литература! Тя не е за средния човек. А той бъркаше в тези торби!
Много беше фин Йордан, много добруваше с тази среда и тази природа, но той вадеше едни екстракти, които само той ги виждаше!
В това отношение той е голяма забава!


СнимкаМного пъти се връщам към думите на Радичков, казани му от шамана в Сибир : "Има или няма Бог, ти живей, все едно има!". Казани са във време, когато за Бог не се говореше или поне не така, както го разбира православната църква. При много от срещите си с проф. Симеонов се опитвах да разбера в какво е вярвал неговият приятел, но той отказваше с онази мъдрост, която и двамата я притежаваха : нека да остане наистина интимен този отговор.
При поредното разлистване на книгите на Радичков този път обърнах внимание на една, в която той написа автограф за мен. Мисля, че  сам ми беше дал отговора - тихо и ненатрапчиво, така, както винаги го е правел. Така, както всеки от нас трябва да коригира черновата на човек, създаден от Бог.
Или както самият Радичков сподели в едно свое интервю: Да се поклоним и да замълчим!


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Естествено пространство във варненската Градска галерия

Проектът “Естествено пространство” на художници от Австрия и други страни, сред които и България, гостува от 28 март до 18 април 2024 г. в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. 16 автори се представят в три зали на Варненската галерия с около 70 произведения. Събитието се организира с подкрепата на посолството на Австрия в..

публикувано на 28.03.24 в 08:45

Учени: Плаващи платформи - най-добрият вариант за ветрогенератори в Черно море

Единствената възможност за изграждане на ветрогенератори в Черно море е те да бъдат разположени на плаващи платформи. Това каза за Радио Варна директорът на Центъра по хидро- и аеродинамика към БАН във Варна доц. Николай Марков. Той уточни, че тези плаващи платформи трябва да имат специфични характеристики, съобразени с условията в Черно море. В..

публикувано на 27.03.24 в 09:49

Sean Killian (VIO-LENCE): Хората сами се вкарват в проблеми, когато изказват мненията си в социалните медии

Интервю с Sean Killian (VIO-LENCE) На 29 март за първи път траш култът от Бей Ериа VIO-LENCE ще направи концерт в България. Поканата е от „BGTSC”, мястото – клуб „Mixtape 5”. От средата на 80-те до днес VIO-LENCE успяват да издадат само три албум, но те и до днес са сочени от маниаците като образци на траша. От състава в..

публикувано на 27.03.24 в 09:05

Изостава ли екочасовникът в морския туризъм?

800 000 години въглеродните емисии не са надвишавали 300 ppm, а вече сме на 420. За рекордно високите стойности алармира Апостол Пенков, варненският посланик в Европейския климатичен пакт.  В поредния епизод на подкаста "Европа: Ново поколение" показваме последиците от климатичните промени върху морския ни туризъм. С увеличение на нивата на..

публикувано на 26.03.24 в 10:44

Предстои четвъртото "Биенале на илюстрацията"

"Биенале на илюстрацията" прави своята дебютна излoжба през 2018 година. То е продължение на изложбата "Милениум" (2017 г.) и работата на сайта "Българска илюстрация". Основната движеща сила е илюстраторът Милена Радева, създател на сайта "Българска илюстрация", която активно работи не само в сферата на илюстрацията, но и в организирането на различни..

публикувано на 26.03.24 в 09:05
Георги Милков

Георги Милков и историите от ръчния му багаж

Журналистът Георги Милков представи книгата си "Истории от ръчния багажник" във Варна. Той открехва вратата към срещите си с емблематични личности и споделя преживяванията си от най-горещите точки на света. Казва, че през срещите му идват и най-добрите преживявания. Има и истории, които никога няма да разкаже.  С Георги Милков разговаря Мартин Николов...

публикувано на 25.03.24 в 09:05

Бранимир Балачев: Преговорите за ротацията вече са без крайни срокове

Никой вече не поставя срокове за съставяне на ново правителство. Това каза в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“ варненският депутат от ГЕРБ/СДС адв. Бранимир Балачев. По думите му определените крайни срокове са донесли повече негативи отколкото позитиви. „Идеята беше този процес да завърши максимално бързо, но това от своя страна..

публикувано на 23.03.24 в 14:31