Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богдан: Къде е Вашето ТАМ?

След 23 години в Америка Богдан получава зелена карта и се завръща в България за първи път. При първото си стъпване в родината заснема пълнометражния документален филм "Там", с който обикаля страната тази година.

"ТАМ" показва България през моите очи, както я виждам за първи път след 23-ри години. Нарочно няма трейлър с кадри от България, понеже искам зрителят да очаква България, както я очаквах аз всички тези години. В него участват много българи и българки, с които се запознах за първи път. Това са обикновени хора - баща, козар, поет, художник, скулптор, архитект, учител, биолог и други. Филмът е уникален с това, че е сниман хронологично. Паралелно разказва моята история и какво е чувството да напуснеш България на 18, без да имаш избор, и да се върнеш на 41 години за първи път.

С "ТАМ" обиколих 18 града в Щатите, където филмът се показа пред българската диаспора. Голяма радост е да споделя творбата си в родината ми!
(Богдан)


-  Каква е Вашата история? За да стигнем до този филм, все пак трябва да разкажем какво се е случило с Вас.

Много хора не знаят, че съм емигрирал през 1992 година. Преди да замина зад Океана и да се озова в Америка, живях в Атина, Гърция в продължение на три години.

-  По каква причина мигрирахте?

Ще се разбере във филма, но аз нямах избор. Баща ми ме качи на самолет и каза: „Отиваш в Америка заедно с малката си сестричка.“ Аз бях на 17 години и половина. Две седмици преди да навърша 18, когато сестра ми беше на 16, отидохме да си опитаме късмета.

-  Без родители?

Без родители. На майка ми не и дадоха да дойде. Девет години подред и биха черен печат. Когато тя вече дойде, сестра ми имаше две дечица. Тогава нямаше Скайп, имаше само телефонни карти. Аз не бях виждал снимки на майка ми и когато тя слезе от самолета, беше ме срам, но не можах да позная собствената си майка. Не го пожелавам на никого.

-  Добра идея ли е това шоково хвърляне в живота и то в коренно различна среда?

Коренно различна... Пристигнахме в края на юни, беше някакъв ужасен студ. Започнах да се питам къде съм се озовал. На четвърти юли минаваха американските хеликоптери с американските знамена и се усещаше целият патриотизъм. Наистина беше доста странно. Моите родители са вярвали, че аз и сестра ми ще се справим и са поели този риск, за да ни предоставят по-добро бъдеще, както те са го виждали.

- С какво се занимавате? Снимате филми?

Да, аз съм продуцент и кино режисьор. Това е моят втори документален филм, предстои и трети догодина, с който се надявам да гостувам пак. Все още живея в САЩ, а искам да живея тук.

-  Това да не би да е емоционално решение в момента?

Не, аз дойдох тук за първи път от 23 години  миналата година. Не се бях връщал, въобще не бях стъпвал в България. Единственият допир до родината ми беше чрез хора, които познавам в САЩ. Жена ми, е разбира се, българка. Докосвал съм се до България и чрез гостуващи театри и музиканти.

-  Но не е същото.

Не, въобще не е същото. Вече тази година, втора година подред, прекарах около 3 месеца тук и смятам, че мога да направя малко по-трезва преценка къде искам да бъда.

-  Разкажете за това първо връщане, тогава ли започнахте да снимате филма?

Да, започнах да го снимам малко преди да тръгна от САЩ. Когато си зададох въпроса дали искам да снимам филм, ми отне 5 минути да си отговоря, защото знаех колко емоционално натоварващо ще бъде. Разбира се, прецених, че малко хора имат моята възможност. Запознах се с толкова много хора. Само първите 5 минути от филма са снимани в САЩ и те се състоят от хора, които са се връщали. Те ми казват какво да очаквам, всеки ме подготвя по някакъв начин. След това пристигам в България. Самият филм е сниман 90 процента последователно, което е творчески риск. Реших да го монтирам последователно – от момента на пристигане до момента на заминаване.За да придобия представа за това как ще се получи накрая, монтирах и докато снимах. И фактически стана.

-  Има ли голяма разлика от 18- годишната Ви възраст до сега. Много ли се е променила България? Ние, за съжаление, не можем да я усетим тук тази разлика.

И да, и не. Има много неща, които, според мен, са се променили. Това са непосредствените отношения между хората. Може би липсва тази сплотеност, която аз си спомням. Дори София, моят роден град, аз сега не чувствам, че това е моят роден град вече. Съвсем различен град е от това, което беше. Аз се срещам с много позитивни хора, дори сега във Варна ми направи впечатление колко всеки е учтив в автобуса. Ако аз ги виждам, значи съществуват такива хора. Повечето от хората във филма са тези, с които се запознах тук миналата година.

-  Това втори филм ли Ви е ?

Втори документален, преди него имам един късометражен. Той се казва „Тази баба“.

-  В България ли е сниман?

Не в САЩ. Следва още един догодина, „Кавал парк“, който също е пълнометражен филм.

-  Разкажете за него. Чух, че Вие свирите на кавал и издирвате такива автентични музиканти.

Филмът не е само за фолклора. Той е за моето приятелство с Александър Еплер, с когото се запознах в Америка. Когато е бил на 16 години, през 1971 година, идва да учи кавал в България. През комунистическо време идва тук, той е американец. Поканен е от министъра на културата, който идва в Сиатъл. Александър казваше: „Мисля, че никой не очакваше, че аз ще се появя в България на улица „Добър юнак“. Когато той идва тук се влюбва не само във фолклора ни, но и в българския дух. Аз се сприятелих с него през 2011 година и моето приятелство с него, и неговото желание да предаде знанието си като човек, като кавалджия, ме накара да започна да снимам този филм.

-  А вие кога започнахте да се учите да свирите?

Аз започнах преди 6 години и вече сериозно се занимавам от 2 години. Аз заради това съм във Варна, защото моят учител по кавал е тук във Варна – Николай Докторов. Аз снимах и дечица, на които той е преподавал. Миналата година снимах и Драгни Драгнев, който е гайдар също тук. Попаднах и на един поет – Николай Господинов, който ме изуми с неговата поезия. Пред камерата той прочете три от неговите стихотворения и през целия филм се чува как той ги рецитира.

-  Вие как успяхте да запазите езика? Попаднахте ли в някаква среда с българи?

Първите 15 години не, защото беше просто въпрос на оцеляване и когато си толкова млад се интегрираш и мислиш само за това. После се срещнах с жена ми, която е българка. През 2010 година в Сиатъл се формира български културен център, където се събираме да танцуваме, има и хор. По този начин започнах да контактувам с повече българи. Разбира се, чета много на български също.

-  Какво четете на български?

Наскоро препрочетох трите тома на Яна Язова – „Левски“ „Бенковски“ и „Шипка“. Тя има прекрасен език. Аз също пиша поезия, детски приказки, също така и подготвям книга. Обичам българския език. Дори сега, когато се разхождам из Варна ми е много мило да слушам българския език.

-  Имате ли амбиции за изява и в сферата на музиката, с кавала?

Аз съм перфекционист, свиря любителски, но имам желание за изява. Когато завърша „Кавал парк“ ще започна турне с филма, защото има много деца, които дори не знаят как изглежда кавалът. Мисля, че има нужда от свирачи. Понякога си казвам „Богдане, защо си се захванал с този кавал“, обаче продължавам и знам, че трябва да продължавам.

-  Който има интерес към Вашия филм „Там“ как може да го гледа?

В момента може да се гледа само по кината. Обсъждам с някои от варненските читалища дали е възможно да направим още една прожекция. Може да посетите bogdandarev.com или на фейсбука ми – Богдан Дарев. Там има информация. Ще може да се гледа и онлайн, но чак на 24 май смятаме да го пуснем - послучай големия празник.

Цялото интервю с Богдан Дарев може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Естествено пространство във варненската Градска галерия

Проектът “Естествено пространство” на художници от Австрия и други страни, сред които и България, гостува от 28 март до 18 април 2024 г. в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. 16 автори се представят в три зали на Варненската галерия с около 70 произведения. Събитието се организира с подкрепата на посолството на Австрия в..

публикувано на 28.03.24 в 08:45

Учени: Плаващи платформи - най-добрият вариант за ветрогенератори в Черно море

Единствената възможност за изграждане на ветрогенератори в Черно море е те да бъдат разположени на плаващи платформи. Това каза за Радио Варна директорът на Центъра по хидро- и аеродинамика към БАН във Варна доц. Николай Марков. Той уточни, че тези плаващи платформи трябва да имат специфични характеристики, съобразени с условията в Черно море. В..

публикувано на 27.03.24 в 09:49

Sean Killian (VIO-LENCE): Хората сами се вкарват в проблеми, когато изказват мненията си в социалните медии

Интервю с Sean Killian (VIO-LENCE) На 29 март за първи път траш култът от Бей Ериа VIO-LENCE ще направи концерт в България. Поканата е от „BGTSC”, мястото – клуб „Mixtape 5”. От средата на 80-те до днес VIO-LENCE успяват да издадат само три албум, но те и до днес са сочени от маниаците като образци на траша. От състава в..

публикувано на 27.03.24 в 09:05

Изостава ли екочасовникът в морския туризъм?

800 000 години въглеродните емисии не са надвишавали 300 ppm, а вече сме на 420. За рекордно високите стойности алармира Апостол Пенков, варненският посланик в Европейския климатичен пакт.  В поредния епизод на подкаста "Европа: Ново поколение" показваме последиците от климатичните промени върху морския ни туризъм. С увеличение на нивата на..

публикувано на 26.03.24 в 10:44

Предстои четвъртото "Биенале на илюстрацията"

"Биенале на илюстрацията" прави своята дебютна излoжба през 2018 година. То е продължение на изложбата "Милениум" (2017 г.) и работата на сайта "Българска илюстрация". Основната движеща сила е илюстраторът Милена Радева, създател на сайта "Българска илюстрация", която активно работи не само в сферата на илюстрацията, но и в организирането на различни..

публикувано на 26.03.24 в 09:05
Георги Милков

Георги Милков и историите от ръчния му багаж

Журналистът Георги Милков представи книгата си "Истории от ръчния багажник" във Варна. Той открехва вратата към срещите си с емблематични личности и споделя преживяванията си от най-горещите точки на света. Казва, че през срещите му идват и най-добрите преживявания. Има и истории, които никога няма да разкаже.  С Георги Милков разговаря Мартин Николов...

публикувано на 25.03.24 в 09:05

Бранимир Балачев: Преговорите за ротацията вече са без крайни срокове

Никой вече не поставя срокове за съставяне на ново правителство. Това каза в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“ варненският депутат от ГЕРБ/СДС адв. Бранимир Балачев. По думите му определените крайни срокове са донесли повече негативи отколкото позитиви. „Идеята беше този процес да завърши максимално бързо, но това от своя страна..

публикувано на 23.03.24 в 14:31