Летящи корени - изложба на Сашо Анастасов

Изложбата живопис, графика, фотография, инсталация е в Градската художествена галерия “Борис Георгиев“ – Варна.

Тя ще продължи до  2 август 2020
При откриванета Пламена Димитрова-Рачева представи автора и изложбата така:
„Летящи корени“ е назовал проекта си Сашо Анастасов. Една идея за невидимата страна на видимия свят, развита виртуално в симулирани фотографски образи на черен силует върху бяло пространство, осем черно-бели абстрактни рисунки, отпечатани като сериграфии в стила на абстрактния експресионизъм, осем цветни фотографии, направени в
продължение на 10 години с обекти – корени, изтръгнати на повърхността на земята, които сугестираме с природни артефакти. Серия от осем живописни платна, чиято повърхност носи белезите от процеса на наслояване и взаимно проникване на цветовете и структурата им, пластически внушаващ идеята за съставността и енергията на универсалната
материя.

Проблемът, който носи и изразява концепцията на художника, касае персонализирането на творческия замисъл, интерпретиран през 1910 г. в идеите на Василий Кандински за същината на изкуството, според който „истинското произведение на изкуството израства по тайнствен, загадъчен и мистичен начин от художника. Отделило се от него, то получава самостоятелен живот. Става самостоен, духовно дишащ субект, който води и до материално реален живот“.

Идеята за летящите корени е родена в наблюдения от реалността и нейната природна обективност. Това е автосугестия, чрез която обектът се превръща в знак, в поетична метафора, визуално се премодулира в образ-състояние със звукови и емоционални внушения, в словесни поетични форми, написани от твореца:

„ …Корените са невидимата част от видимото.
Всеки корен е движеща се рисунка
С конкретни линии в свой завършек….
И в края „Ако намериш своите корени,
Ще намериш и творческо решение за
Реалния свят….“

Владеещ познанието върху трите изкуства - музиката, поезията и образа, творческите умения на Сашо Анастасов имат взаимосвързан характер, чрез който отделните елементи на проекта намират хармония с пълен синхрон на
естетическото въздействие. В центъра на проекта е специално изработена инсталация, представляваща сфери, на които са напластени цвят върху цвят. Като сфери, те са вдигнати високо в пространството, покрити с небесно белезникаво синкав цвят, асоцииращи астрал – визуален контрапункт на земната свързаност на корените. От тях като спирали надолу се спускат коренища от оплетени въжета.

Симетричното отражение на короната на дървото и нейното коренище в древността е било символ за космичното дърво, в което небесната и земна проекция олицетворяват Земята и Космоса, видимият и невидим мир, сакралното и материалното, живота и смъртта, кръговрата на дух и материя.

Като поанта в концепцията си, художникът Сашо Анастасов ни разкрива историята на реализацията на проекта, която започва преди времето на изолация за COVID-19. От снимките, направени по път преди години, сега се раждат абстрактните, експресивни линии на рисунките, раждат се образи на черни ангели, дошли от отвъдния, невидим свят като посланици на приближаващата пандемия.

Художникът манипулира образа си в черен силует с развети от бурния вятър дълги къдрици, които сякаш са изтръгнати като корени от местоживеенето си, образът се превръща в духовно безплътно видение от астралния свят. Потапянето в процеса е като медитация, в която се излиза от реалния свят, образът идва като усещане на духа, роден от нищото, в което няма
начало, няма край, няма живот, няма смърт, няма нищо, с което то може да бъде сравнено или уподобено. И това е осмислено не като себепознание, а като себепроявление, чрез което изкуството на твореца може да бъде разпознато от визиите му - летящи корени в пространството на духа, въображението, изобразителното и виртуално пространство.

Изложбата се развива композиционно като редуващи се кадри – еднакви по формат произведения, в които се сменят рисунка, цветна фотография и живопис. През тях преминават в свободен полет образи на коренище в контрастни пространства, с редуваща ритмика на цветово многообразие, през черно/бяло и до тъмната живопис в крайния спектър на цветовете.
Проектирана в голям мащаб, пространствената пластика на „Летящи корени“ е издигната нагоре, полетяла към небесата, за да демотивира реалността.

Летящите корени на Сашо Анастасов са превъзмогнали земното налягане на въображението ни и когато ги наблюдаваме, у нас остава усещането за ритъм, мелодия на съотношенията на цвят, щрих, пластика. Понесени от силата на творческото въображение и артистичния талант на художника, преживяваме тази изложба като един спектакъл от сцената на неговия
живот. И какво по-истинско и по-хубаво от това.