Комунистическият период 1944-1989 година в учебниците

В "Посоките на делника" потърсихме отговори за новата програма, нейното значение и промените, които води със себе си. България е единствената сред бившите комунистически държави-членки на НАТО и ЕС, в която комунистическият период не се изучава подробно. Можем ли реално да говорим за революционна промяна, когато обсъждаме приетата нова учебна програма? Ще изучава ли тя толкова подробно комунизма?

Всички знаем фразата, че "колкото повече се променят нещата, толкова повече остават постарому". Дискусията за тоталитарния период в нашата история и неговото присъствие/отсъствие в учебниците не е от днес, нито от вчера. Според статистиката, 79% от българите от 16 до 30 години не са запознати с времето на комунизма. Обсъждането на този период няма да спре, но възможно ли е присъствието му в учебниците да крие подводни камъни? Колко съществена е промяната, която носи новата учебна програма за 10 клас? И защо има остри реакции и коментари по темата за присъствието на периода в учебниците?

"Обучението по най-нова история и съвременност, както пише и в сега действащите учебници, подсказва, че един от принципите на историята е дистанцията на времето. Дистанцията на времето няма как да бъде спазена, когато говорим за съвремие. Ако погледнем глобалната концепция на образованието по история, която е заложена още от старата програма, ще видим, че се акцентира върху изграждане на умение за мислене, умение за анализ, ценности и нагласи. Ако съвремието бъде поставено чрез учебниците и помагалата на принципа да се изследва историята, да се дават минимум две различни гледни точки, да се изграждат в учениците умения да анализират, да бъдат безпристрастни, да се избегне субективната оценка, не виждам никакви притеснения в новата учебна програма", каза Валя Александрова- учител по история в ГПЧЕ "Йордан Радичков" Видин. Тя посочи, че обществото не трябва да се плаши от присъствието на тоталитарния период в учебниците и добави:

"Това, което породи дебатите, е тази част от знанията за тоталитарно общество, която визира и касае българската епоха. Една епоха, която е много близка до нас. Добре е хората да видят какви понятия са заложени в новата учебна програма. Няма как да не повтаряме грешките на историята, ако не говорим за тях. Има основания уроците за социализма в България да бъдат разширени. Единственият начин да не се допуска това да се повтаря, е хората да знаят какво се е случвало".

"Страх няма, но по-скоро- опасение, сред хората. Образованието е обществена поръчка, затова не трябва да има злоупотреби с историята. Начинът, по който се изваждат фактите, по който се композират фактите, може да породи отношение. Новите учебници няма как да нарушат новата учебна програма. Образованието цели да постигне изпълнение на основен минимум. Тук се заражда цялата дискусия- ще се справи ли авторският колектив, който все още не е излъчен". 

Повече по темата и какво казаха ученици и по-възрастни видинчани може да чуете в звуковия файл.