Денят на самоуправлението през очите на учениците

Всяка година девети май е по-особен ден за учениците, защото тогава се сменят ролите. Не говорим просто за игра, която цели забавление. Говорим за опит, добит с възпитателна цел.

В Деня на ученическото самоуправление ученици от цялата страна заемат местата на своите ръководители. Младежите се превъплъщават в ролята на учители, директори и заместник-директори. Всички ние сме били ученици, но не всеки е имал възможност да усети атмосферата на тази инициатива. Основната идея е да се даде възможност младежите сами да организират учебния процес в училище и да бъдат част от управлението, което дава шанс за опознаване на учебно-възпитателните и административни дейности.

Видинската гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" е едно от многото училища, в което днес учебният процес протича различно от обикновеното. Из коридорите на сградата настроението е ведро, а учениците отговорно са се заели с длъжностите, които трябва да изпълняват. В някои класове желанието за преподаване на дъската е огромно, в други не толкова, затова се е наложило учителите да посочат свои заместници. 

Заслужава си да повдигнем въпроса, защо е необходимо да присъства такъв ден в училищния календар? Отговорът е откровено елементарен, обаче. Живеем в динамичен свят, отъждествяващ се с технологичния напредък. Учебният процес, като всичко останало, с времето се модернизира, но това ни навежда на поредната клиширана мисъл, че колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите. Монетата винаги има две страни, затова е нужно да осъзнаем сложността на учителската професия, преди да можем меродавно да направим заключение за нея. Всеки учител, подобно на всеки човек, е отделна вселена - отличава се с универсалност, защото подходът му към работата е уникален. Случва се да критикуваме нивото на образование, да сочим с пръст учениците - че не се представят задоволително, че им липсва интерес, а проявената дисциплина не отговаря на учебното заведение. И дори да имаме право, колко от нас са си давали сметка за характера на учителската професия, когато са били ученици? Въпросът е, какво е да бъдеш в ролята на учител. По какъв начин можеш да слееш своята вселена с тази на 25 отделни индивиди, за да се получи учебен процес? 

Точно този отговор си прокрадва път, когато говорим "защо е необходимо". Учениците днес са пример: за някои да се изправиш пред съучениците си води до притеснение. Не можем да обвиняваме учениците - млади са, липсва им опит, а все още не познават всяка страна на живота. Има далеч по-страшни неща от това да си пред учениците, но денят е именно с такъв замисъл - да "изиграеш" роля, която от другата страна понякога е определяна като незначителна. Обучението на нашите деца е поверено в ръцете на учителите, а това е всичко друго, но не и незначително. Ролята на учителя е ясна от древни времена, а умението им да бъдат будители е онзи елемент, който трябва да достигне до съзнанието на учениците.

Директор във видинското училище днес е София Ценкова, ученик от десети клас. Според нея е "възможно ден като днешния да накара ученици да се замислят за бъдеще като преподаватели":

"Днес си сменяме ролите - ученици влизат в ролята на учители. Целта е всеки да разбере гледната точка на другия. Например, учениците днес осъзнават, че не е толкова лесно да си учител, а пък учителите разбират как учениците се справят със своите задължения. Според мен този ден е много интересен. При нас всички бяха доста ентусиазирани в подготовката на планове за уроците. Виждам ролята на директора, която изпълнявам днес, като откровено трудна. Не се бях замисляла, но директорът отговаря за всичко, има много задачи, което прави длъжността натоварена. Учениците днес, ако са в ролята на учители, имат право да пишат оценки, но първо трябва да минат през учителите си", каза София Ценкова.

Като всеки директор, отговарящ за съдбините на дадено училище, така и София Ценкова получи помощ. Длъжността заместник-директор днес е поверена на Анита Ангелова от девети клас. За нея работата "изглежда доста сложна и стресираща".

"Днес е интересен ден. Учениците осъзнават какво им е на учителите, когато преподават, а това не е лесна задача. Учителите си припомнят какво е да си ученик. Най-интересно според мен е не да си ученик, а да си учител, защото отговаряш за децата, можеш да оцениш тяхното старание и просто наблюдаваш как те се подготвят и колко са отговорни. С очите си видяхме, че учениците приемат отговорно днешния ден", е мнението на Анита Ангелова.

Ева Обесникова допълваше директорския екип днес, въпреки че нейното предпочитание е да бъде "учител, защото професията е уважавана, а всеки трябва да си даде сметка какво дават преподавателите на обществото":

"Днес разбрах, че заместник-директорът има много отговорности. Работата му се изразява в информиране на ученическия парламент, както и на директора. Сутрин директорът ни събира на събрание, на което се обсъжда дневният ред. Настроението днес е позитивно", каза Ева Обесникова и допълни, че "този ден трябва да се прави по-често, за да не забравят учениците какво е чувството да застанеш пред пълната аудитория".

Десетокласничките Преслава Иванова и Габриела Ничева са ученици, които днес събраха смелост, за да застанат пред пълната аудитория от ученици. Преслава изнесе уроци по химия, математика и френски, а Гергана- по английски език. За Преслава да си учител е "по-интересно, защото се изисква подготовка към учениците, за да се предаде възможно най-развлекателно даден материал":

"Днес ученици и учители си разменят ролите. Един отличен начин за стъпване в обувките на насрещния. Ние, учениците, днес се опитваме да направим деня разнообразен, но не трябва да забравяме, че целта е да разберем как се чувстват и учителите, защото тяхната работа е отговорна. Ние двете сме подготвили интересни игри. В часовете на всички им беше забавно и приятно, бяха по-спокойни. Като опит можем да кажем, че днес разбрахме и оценихме още повече нашите учители", обрисуваха натрупания опит от изнесените часове Преслава и Габриела и се обединиха около мнението, че "подобни инициатива си важни, за да подсещат, че работата на учителя не е лесна, а понякога учениците не си дават сметка затова, не спазват дисциплина и не проявяват интерес, а това е и проблем на домашното възпитание."

Денят и за десетокласника Дария Миткова е "по-интересен".

"Днес наблягаме над образователните игри. Изключително интересно е, защото е различно. По-лесно е да си ученик, отговорността е по-малка."

Може би подобни дни, в които тежестта пада на плещите на учениците, ще дадат своя резултат: те ще осъзнаят, че в животът винаги има две страни. Учителите не са просто учители, за да взимат заплати. Тяхната професия всъщност е призвание. Те носят отговорност, а отговорността изисква усилия, които да бъдат вложени и превърнати в качествен резултат. Учениците от своя страна са длъжни да проявят разбиране към своите учители, защото е за тяхно добро - банално, но вярно. Самият аз, когато бях ученик, си казвах "Защо трябва да слушам някой си там даскал". Впоследствие разбрах, че не съм прав, а дори не съм участвал в ден за самоуправление. На крехка възраст е разпространено един индивид да смята, че знае и може всичко, но човешката история потвърждава тезата, че това не е вярно. А както изразиха мнение Преслава Иванова и Габриела Ничева: "училището не е даденост, защото всичко, което се учи в училище, ще потрябва в живота."