Петко Илиев- живот, посветен на развитието на Видин

Петко Илиев - име, което и днес се помни, но не толкова, колкото заслужава личността, дала голяма част от живота си, за да превърне Видин в един от водещите български градове.

Как се оказва Петко Илиев в политиката? Пътят му ни разказва неговият син Владимир Илиев, който разяснява, че "през онези години в политиката те вкарват събитията" и че "баща ми бил свикнал вече на труд, пък и имал средно образование":

"В политиката днес е по-различно, отколкото беше някога. Тогава не е имало влизане, а просто събитията са те вкарвали, искаш или не. Баща ми Петко Илиев е бил от бедно семейство и преди 9 септември 1944 години е станал член на РМС. Участвал е в Съпротивата. След 1944 година започват да го пращат тук и там, за да работи. Една от причините е, че той е бил изключително трудолюбив. От 6-7-годишен е бил по нивите. Като ученик е работил по каменни кариери и пътища. Издържал се е сам, за да учи. По онова време само във Видин е имало гимназия". 

Озовавайки се сред властващите, Петко Илиев веднага е натоварен с различни задачи. През 1959 година, когато Народна република България получава своето ново административно деление, Петко Илиев е изтеглен във Видин.

"Отначало го пращат в машинно-тракторна станция, после е станал директор на същата станция. Пращан е на различни партийни школи. Когато се завръща в Белоградчик, е бил председател на Народен съвет - т.е това са днешните Общини. После е първи секретар. През 1959 г. при направата на Видинския окръг е изтеглен, като в началото е заместник-председател, а през 1961-62 година става и председател на Окръжния народен съвет. Този съвет отговарял за стопанската работа на територията на видинския регион", припомня този период в живота на Петко Илиев неговият син Владимир.

До 1944-та година видинският регион, подобно на днес, е един от най-изостаналите в национален мащаб. Нивото е ниско, а когато Петко Илиев започва кариерата си, каузата е една единствена: да се развие икономиката във всичките отрасли, за да се повиши благосъстоянието на населението. Без индустрия няма как да има просперитет, вярвал Петко Илиев.

"Баща ми беше работохолик. Работеше непрестанно. Ако се прибереше вечер в 21 часа, то си беше събитие. Той работеше по няколко линии неуморно - едната беше селското стопанство. Тогава нямаше почти никаква индустрия в региона. Той си беше селско дете, а това му беше слабост. Другото, което осъзнаваше, е, че без индустрия не може да има развитие. Всичко се определяше от София, икономиката беше централизирана. Всичко тогава беше толкова свързано, толкова се наблюдаваше, че баща ми пътуваше до София през ден. Даваше доклади и отчети, но търсеше постоянно финансиране за различни обекти", разказва Владимир Илиев.

Петко Илиев осъзнавал, че да се постигне напредък във времената, в които образованието е ниско, е много важно да има "изучени и кадърни", припомня си основните линии в политиката на Петко Илиев неговият син Владимир.

"Първите два блока, които се построиха във Видин, бяха на ИТР - инженерно-технически работници. Учителският блок е другият от първите блокове. Баща ми насърчаваше знанието. Спомням си, че всяка година идваше в София и обикаляше инженерните ВУЗ-ове, за да издирва хора от региона, които завършват. Агитираше ги за връщане във Видин, вместо да остават в София. Баща ми уважаваше много обикновените хора - така беше възпитан, в такава среда е раснал. Познаваше много хора по селата, много работници - всички по име. ". 

Владимир Илиев си спомня и за част от индустрията, развила се по времето, в което Петко Илиев е председател на Окръжния народен съд:

"От индустрията, например, заводът за помпи. Всичко се строеше тогава. Млекоцентралата също, месокомбинатът и той. Винарски изби в Кула и Белоградчик. Завод за режещи инструменти във Видин, помпени станции, водоснабдяване по селата. На 100 % не остана неводоснабдено село тогава. Хотел "Дунав" и Хотел "Ровно". Дигата тогава се строеше. Петко обикаляше наред из Министерствата, докато не отпуснат пари за нови строежи".

Енергията и усилията на Петко Илиев са насочени и към улесняване предвижването в нашия край. Наред с акцента за актуализиране транспортната връзка със София, изграждане на нова съвременна шосейна магистрала и подкрепяне идеята за тунел под „Петрохан”, се поставя мащабната задача за проучване, проектиране и изграждане в къси срокове на летище във Видин. Правени са предварителни проучвания чрез Министерството на земеделието и Министерството на народната отбрана и съобразно спецификата на района, е насочено вниманието на землището край с. Смърдан (Иново), на около 4 км. от града. Теренът е равнинен, често наводняван и поради това заблатен, рядко използван за селскостопански нужди.