Тодор Андреев от Берлин: Българите в чужбина не са "второ качество"

Това твърди един млад българин, който от 4 години живее в Берлин и вече знае цената на този живот. Въпреки трудностите, заради които търси нов живот в непознатата Германия, днес той работи по няколко проекта, с които се надява да покаже, че българите в чужбина не са по-различни от тези у дома. Решил е също да промени и имиджа на България, който според него, не е от най-добрите в момента. За целта участва в различни инициативи, с които се надява да обедини и да информира българското общество за живота на милионите българи в различните точки по света. Заел се е и с нелеката задача да измине цялото разстояние от Германия до България на велосипед, а на трети март да посрещне националния ни празник на връх "Шипка". Всичко това в рамките на инициативата "Един континент, десет държави, десет столици, един връх". Целта е както да изпита възможностите на тялото и духа си, така и да докаже, че българският дух е жив и у сънародниците ни в чужбина.

"Ние не сме "второ качество", само заради факта, че сме били принудени по една или друга причина да напуснем България и да потърсим ново начало някъде другаде по света. Надявам се да променя отношението и начина на мислене към българите в чужбина. Където и да сме, ние сме българи, българският ни дух не угасва. Всички ние, българите, просто търсим начин да продължим да живеем. В България това ни бе отказано. Преди да тръгна към Германия, аз бях стигнал до предела на съществуването си. Признавам си, че никога не съм си представял, че ще живея в чужбина, както бе с много от съучениците ми. Напуснах България не по собствено желание, а по принуда. Всичко у нас бе в окаяно състояние и аз нямаше как да продължа. Ако не бях продължил, сега нямаше да можем да разговаряме- бях стигнал до най-голямата крайност. Радвам се, че избрах правилния път, заминавайки за Германия. Така успях...

Сега искам да покажа, че въпреки че сме в друга страна, българското сърце не спира да тупти. Хората мислят, че щом сме в чужбина, сме едва ли не родоотстъпници заради парите. Вярно е, че може да изкарваме повече средства, но сме далеч от българските традиции, от приятелите и от уникалната ни природа, както и от начина на живот, с който сме свикнали. 

Животът ме накара да мина през много перипетии, които ми дадоха добър урок и възможност да размишлявам за нещата, които ми се случват. Тук имам повече самочувствие и време за мечти, както и възможности да се опитам да ги осъществя. 

Аз съм завършил художествена гимназия в България и това тук много ми помогна, макар и да нямам възможност да работя по специалността си. Човекът на изкуството има по- специално светоусещане, което помага да търсиш по-различното, по- нетрадиционното и уникалното в живота- а това в една уредена страна дава много шансове."  

Може ли един обикновен млад човек да успее в Германия, следвайки мечтите си? Какво ти дава новото начало и какво ти отнема? Как се работи в колбасарски цех, какви нови практики научаваш и кое те кара да се отвратиш от някои продукти? Доколко са навлезли в живота ни генно- модифицираните храни? Защо у нас идентични с Германия храни се търгуват на по-високи цени, но качеството им е по-ниско? Докога ще важат двойните стандарти за стоките в различните страни на Европейския съюз? Коя е тайната за един човек на изкуството да пробие в една уредена страна? Отговорите на тези и други въпроси можете да чуете в разговора с Тодор Андреев в звуковите файлове.