Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Видинска област продължава да изостава икономически

Снимка: Радио Видин

За осма поредна година Институтът за пазарна икономика представи "Регионални профили: показатели за развитие" - анализ на регионалното развитие в България. Изследването се основава на 62 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната. Голяма част от индикаторите за икономическото развитие на област Видин изостават значително от средните стойности за страната, сочи анализът. Пазарът на труда продължава да изпитва затруднения, което е видимо както от неизменно високата безработица (близо 20%), така и от ниското ниво на средногодишната брутна заплата (8233 лв.), която е най-ниската в страната. Ще тръгнем ли скоро в правилната посока? Като цяло икономическият подем в България остава осезаем, въпреки анемичния растеж в Европа. В периода 2017-2019 г. реалният ръст на брутния вътрешен продукт у нас се запазва над 3% на годишна база, икономическата активност на населението се повишава значително, а коефициентът на безработица спада до 3,7% през третото тримесечие на 2019 г. Продължаващата трансформация на българската икономика, включваща ориентирането на промишлеността към производства с по-висока добавена стойност и сериозната динамика в информационните технологии, оформя и регионалната карта, като ясно разграничава типологичните характеристики на икономическите центрове в страната. Големите икономически центрове, като София, Пловдив и Варна, все повече се ориентират към по-високотехнологични производства и максимално използване на потенциала на своите периферии. Информационните технологии, макар и концентрирани в столицата, също постепенно намират път към другите големи центрове- основно Варна и Пловдив, но с потенциал и за някои от вторични центрове. Трудоемките производства, чийто модел се основава на ниската цена на труда, се ориентират към региони със съответното предлагане на работна сила - например около Хасково и Кърджали или Плевен- Враца. Високата заетост и растящата цена на труда ще стават все по- определящи фактори за инвестиционните решения на компаниите в промишлеността. Индикаторите за икономическото развитие на област Видин, обаче изостават значително от средните стойности за страната. Неблагоприятното демографско състояние е в основата на изоставането, както в икономическото, така и в социалното развитие на областта. Това каза за радио Видин икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика:

"Това е картина, която не е нова. Последните данни за регионалната карта и профилите, които представихме за изминалата 2019 година, отново потвърждават, че в Северозапада се наблюдават някои не само слабости, но и негативни тенденции. Въпреки това, най- бедната област не е в Северозапада, а това е област Силистра."

Надеждите за икономическо раздвижване в района, след пускането в експлоатация на ГКПП "Дунав мост 2 Видин- Калафат" също засега не се оправдават. Продължава да е лошо и качеството на съпътстващата инфраструктура, това обясни още икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

"По- добрата свързаност на юг даде своя резултат. Сега голяма част от инфраструктурните проекти на правителството са на север и таза по- добра свързаност ще даде своето отражение, но отново нищо не е гарантирано. Въпросът е тази свързаност, в крайна сметка да даде наистина резултати от гледна точка на повече икономически възможности. Не всичко решава тази свързаност."- поясни Петър Ганев.

Сред малкото позитивни развития на областта, в сферата на образованието може да се посочи отварянето на местния филиал на Русенския университет във Видин. Добрата обезпеченост на населението с общопрактикуващи лекари не може да компенсира трудния достъп до лекари специалисти, показва още анализът на ИПИ. Престъпността е по-висока от средната за страната, но разкриваемостта на регистрираните престъпления достига рекордни стойности през 2018 година. От началото на тази година минималната работна заплата в страната бе повишена, което стана обект на доста дебати и коментари от страната на работещи и работодатели. Как се справят работодателите в област Видин в началото на годината- разговаряхме с Красимир Кирилов, председател на видинската търговско промишлена палата:

"Работодателите казват, че нищо не се е променило. Ние най- вероятно и занапред ще си останем на последното място с последните наши братя по бедност Силистра и Смолян. Хората са ни основния проблем. Всичко да е прекрасно- мостове, летището да го направят, магистралата да стане факт- никой няма да дойде да инвестирам там, където не може да намери пет човека инженери ... За радост мога да кажа, че засега няма работодатели, които ще съкращават персонал или ще затварят врати в началото на годината, заради повишаването на минималната работна заплата."- увери Красимир Кирилов, председател на видинската търговско промишлена палата.

Видинчани не са особено притеснени от направения анализ и според тях това са нормални процеси, вследствие на случващото се в региона години наред. Това показа анкета по темата:

"Получава се един омагьосан кръг, като едновременно няма кадри, които да имат идеи и готовност за работа, като тесни специалисти, а също така и хора, които нямат образование. Няма къде да се намери работа и за ниско квалифицирани работници ... По принцип младите избягаха и отидоха на запад, а хората в този регион са злобни. Хората в Северозападния край са лоши."- коментираха видинчани.

За разлика, обаче от повечето други области в сходно социално- икономическо състояние Видин се характеризира със сравнително висока интензивност на културния живот. Най-висока е посещаемостта на музеите в региона, показва още анализът на ИПИ.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

Вижте още

Валя Берчева, кмет на Мизия: Формулата за успех на един кмет е диалог с хората, ясни правила и контрол

Тази сутрин в "Добро утро, кмете", се отправяме към Мизия, за да ви срещнем с местните хора, с новия кмет - младата и амбициозна дама Валя Берчева, с представителите на културните институции, с миналото и с днешното съвремие на града. Най-ранните следи за появата на хора в околностите на някогашното село Букьовци датират от преди 5000 г...

публикувано на 14.02.20 в 11:30

Разнообразие в световния ден на Радиото

На 13 февруари отбелязваме Световният ден на радиото. Отбелязва се от 2012 г. с решение на 36-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж. Темата на деня за 2020 година е "Радиото и разнообразието" . За деветото издание на Световния ден на радиото - 13 февруари 2020 г., организаторите от ЮНЕСКО в партньорство с Европейския съюз за..

публикувано на 13.02.20 в 13:09

Видинчани: България не е бедна, но много се краде. Дано прокуратурата си свърши работата

Под ударите на прокуратурата в последните седмици попаднаха едни от най-влиятелните хора в държавата. Действия, очаквани от българското общество от години, бленувайки за българския образ на румънската прокурорка Лаура Кьовеши. "Това е само началото, очаквайте продължение!" , категоричен бе главният прокурор Иван Гешев и добави пред БНР:..

публикувано на 11.02.20 в 13:22

Преструктуриране на Здравната каса- възможно ли е?

Преструктуриране на здравните каси в страната е  обсъдено н а заседание на Надзорния съвет на НЗОК. Подхвърлена е идеята от 28 сега, да станат 6. Съветът е дискутирал и дали здравноосигурените да могат да се лекуват безплатно само в района, в който живеят и в болници, с които съответната районна каса има сключени договори. Решението на Надзорния..

публикувано на 10.02.20 в 14:10

Хърлец - село за пример в "Златията"

Голямо, благоустроено и красиво e село Хърлец. Намира се в община Козлодуй и е на 3 км от АЕЦ Козлодуй.  Две реки минават край селото - река Дунав и река Огоста. Земята е плодородна и равна, не случайно носи името "Златия". Върху землището на селото е построена първата на Балканите атомна електроцентрала.   Хърлец има вековна история. Културна..

публикувано на 07.02.20 в 10:20

Можем ли да станем успешни с работа?

Хората в световен мащаб не вярват, че усилената работа ще ги изведе към успеха- това сочи и зследването "2020 Edelman Trust Barometer". Не искаме да работим или не вярваме, че с работа ще успеем? "В България е трудно да се преборим с наслоените през годините стереотипи за трудовата реализация" , коментира психологът Росен Йорданов ...

публикувано на 06.02.20 в 12:10

"Родинознание" в училище- ще се повиши ли националното ни самосъзнание

От следващата учебна година "Родинознание" ще се изучава, като задължителен предмет в българските училища. Това стана ясно преди дни на среща между групата на Обединени патриоти и министъра на образованието Красимир Вълчев . По другата важна тема за Патриотите от ВМРО - военното обучение в училищата, се разбра, че ще бъде създадена специална..

публикувано на 05.02.20 в 12:09