Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Една история за българските бежанци от Босилеград

В това издание на "Калейдоскоп" ви представяме една сърцераздирателна история, невероятна и в същото време съвсем истинска, случила се през 20 век, уж далечна, но в същото време случващата се и днес, с хората - бежанци. Това са  хора, които са преживели гонения и принудително напускане на родните места и които днес изразяват своята благодарност към българите, които са ги приютили и са им осигурили подслон. На фокус е Добринка Младенова, която живее днес със семейството си в село Хайредин, а нейният род е от Босилеград. През 1944 година семейството ѝ е принудено да напусне родния си дом и идва в Златията, където се заселват и остават до днес. И това става с помощта на добри хора. Добринка има три сестри. По-късно е осиновена от леля си, която също от Босилеград. 


Босилеград е с българско население. За пръв път този край е включен в българската държава през 809 г., когато София е превзета от хан Крум. След Освобождението на България от османска власт (1878 г.), Босилеградско е част от територията на Княжество България. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война българите от Босилеград се бият на страната на България, предимно в състава на 13-ти пехотен Рилски полк. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци. По време на Втората световна война, за времето 1941 - 1944 г., община Босилеград е върната на България. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. отново е в границите на Титова Югославия, в състава на Социалистическа република Сърбия. Именно за този период разказва Добринка Младенова. Разказът на възрастната жена започва с нейното раждане, което е станало точно на сръбско-българската граница:


"Ние сме от  Босилеград, оттам сме и сме чисти българи. Всички сме избягали тук. Не само нашето семейство, тук беше пълно с такива хора, които са минали границата 1912, 1915 година. Дядо ми е бил военен и като е минавал тука и е идвал до Дунава и е видял какво широко поле е и му е харесало. А ние живеем в Балкан. И дядо ми е казал: "Щом ще се местим, отиваме до Дунава. Там е равно полето." И така идваме в Гложене. Първият път 1944 година, било е Рангеловден, студ, пеши, с опинци. Тукашният народ много са ни помогнали, за да оживеем..."


Историята
"И така идват тука, един добър човек ги приема, майка казваше: "Такъв добър човек, не знам друг".  И ни приема и знаете ли къде? Дава ни кошарата, прегражда си воловете и кравичките къде е имал, с леса от дудовите пръчки, и тука сме живели дълго време. След това една адвокатка от Гложене беше пожелала една от носиите на моята майка. Тя имаше две носии, едната даде на мен, а другата на това момиче. Това е било 1952-53 година. И тя пожелава  и ни дава техния двор, 2 дка и половина. И ни го прехвърлят. И тогава си построихме една къщичка с две стаички в двора, че много бяхме - три деца, след мен се ражда сестра ми. Много са ни помагали хората тук.."


Днес леля Добринка често посещава читалището и пътува с танцьорите и певците из страната, което за нея е едно от малкото  удоволствия, които й се случват в живота. 


Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Константин Костов

В "Музикална зона" на 28 март 2024 слушаме Биг бенда на БНР с "Картини от една изложба"

Едноименното произведение на Модест Мусоргски е пречупено през погледа на композитора - аранжор Константин Костов . Изпълнението е на Биг бенда на БНР, под диригентството на Антони Дончев. Отделните части като заглавия са почти идентични, но идеите придобиват нов смисъл благодарение на джаза. Класиката се трансформира в напълно нова посока, като за..

публикувано на 28.03.24 в 09:00

За трудния път да станеш професионален готвач

Днес ви срещаме с една изключителна видинчанка. Тя е на 30 години, казва се Сибел Мартинова и е готвач . Истината е, че никога не е имала тази мечта да работи в кухня , случило се по много естествен и неусетен начин. Имала е период, в който е започнала да се замисля с какво се храни. И така започва все по-често да прави по-осъзнати решения и..

публикувано на 27.03.24 в 17:00

Дизайнер показва облеклото на цар Иван Срацимир в крепостта "Баба Вида"

Какъв е бил дрескодът през Средновековието и какви дрехи са носили владетелят на Видинското царство цар Иван Срацимир и неговата съпруга царица Анна? Отговорите могат да бъдат открити в крепостта "Баба Вида" , която през XIV век царят обитавал като феодален замък, а днес в една от залите му са подредени възстановки на облекла от този период...

публикувано на 27.03.24 в 16:20

Кристина Патрашкова представя "Въпреки всичко" в Козлодуй

Известната българска журналистка Кристина Патрашкова ще представи книгата си "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата" на среща с читатели в Козлодуй . Това е вторият северозападен град след Враца, който авторката ще посети по повод излизането на книгата. Поканата ѝ отправят от местното читалище, но както Кристина Патрашкова..

публикувано на 27.03.24 в 16:01
Владлен Александров, директор на Драматично-куклен театър - Враца

Владлен Александров: Искаме да правим театър за хората

Враца да се превърне в един от театралните центрове на България. С тази мечта Владлен Александров идва в града преди три месеца, когато е назначен за директор на драматично-кукления театър. Режисьорът с над 120 постановки в България, Република Северна Македония и Турция, заема директорския пост след продължил цяла година конкурс. Преди това дълго..

публикувано на 27.03.24 в 13:50

Бави се подмяната на старите отоплителни уреди, сигнализират видинчани

Видинчани, одобрени за подмяна на старите отоплителни уреди по проекта на Община Видин за по-чист атмосферен въздух, сигнализират, че все още не са подписали договорите си и процедурата е в застой. Семейството на Даниела Йорданова е сред кандидатите, класирани за участие преди близо година. До момента обаче никой не се е свързал с тях, за да ги..

публикувано на 27.03.24 в 13:00

Емил Иванов, за когото планинското колоездене е начин на живот

За Емил Иванов планинските пътеки на Врачанския Балкан са втори дом. Започва да кара колело по тях още като ученик заедно с други ентусиасти. След завършването на средното си образование напуска Враца и любимите планински веломаршрути, за да продължи учението си. Но макар и след години се завръща отново в града под Околчица. И поема отново с..

публикувано на 26.03.24 в 14:30